— Олеле — възкликнах, докато наблюдавах всичко това, — никога не съм присъствала на подобно нещо.
— Трябва да си имала, когато си била малка — коригира ме Сет.
— Да — излъгах, — но на тази възраст усещането е различно.
Стигнахме до входната врата и той влезе, без да почука.
Четири малки руси момиченца незабавно се нахвърлиха отгоре му, вкопчиха се в крайниците му и едва не го събориха.
— Чичо Сет! Чичо Сет!
— Чичо Сет е тук!
— Това за мен ли е? Това за мен ли е?
— Спрете, преди да съм извадил сълзотворния газ — меко им каза той, откопчвайки се от момиченцето, което едва не изтръгна лявата му ръка.
Едно от тях, с руси къдрици и огромни сини очи като останалите, ме видя.
— Здравей — самоуверено каза, — ти коя си?
Преди да успея да отговоря, тя литна като хала из фоайето, крещейки:
— Чичо Сет доведе момиче!
Сет направи гримаса:
— Това е Морган. На шест е.
Той посочи към нейната двойничка:
— А това е близначката й Маккена. Това е Кайла, на четири. А ето я — спря, за да вдигне най-високата от четирите, и това я накара радостно да запищи — и Кендъл, рожденичката. Смятам, че и Бранди е някъде наоколо, но е прекалено цивилизована, за да ме нападне като останалите.
След фоайето беше дневната и едно друго русо момиче, няколко години по-голямо от Кендъл, ни наблюдаваше над облегалката на дивана. Останалите деца — предполагам, гости на партито, тичаха и крещяха около нея.
— Тук съм, чичо Сет.
Сет остави Кендъл и разроши косата на Бранди, за нейно съжаление — доста. Тя демонстрира оскърбено достойнство, каквото само някой пред прага на юношеството може да има. Скоро след това Морган се върна, като теглеше след себе си висока руса жена.
— Видя ли? Видя ли? — възкликна момиченцето. — Нали ти казах.
— Винаги ли предизвикваш такава суматоха? — попита жената, прегръщайки Сет. Изглеждаше щастлива, но изтощена, и аз разбирах защо.
— Навярно имам късмет. Феновете ми не са и наполовина толкова ненаситни. Андрея, това е Джорджина. Джорджина, Андрея.
Стиснах ръката й. В стаята влезе малко по-ниско и по-младо копие на Сет.
— Това е брат ми Тери.
— Добре дошла сред нашия хаос, Джорджина — каза ми Тери, след като бях представена. Той хвърли поглед към децата, които тичаха из къщата. — Не съм сигурен, че напълно разбирам решението на Сет да те доведе тук. Никога няма да поискаш да дойдеш отново.
— Ей — извика Кендъл, сочейки към мен, — това не е ли ризата, която подарихме на чичо Сет за Коледа?
Сред възрастните настана неловка тишина, докато всички се опитвахме да гледаме някъде другаде. Накрая Андрея прочисти гърлото си и каза:
— Добре, деца, да се организираме и да поиграем на нещо.
Бях очаквала, че едно детско парти ще е дивашко, но това, което продължи да се случва онзи следобед, надмина дори и най-смелите ми — представи. Също толкова впечатляващ бе и начинът, по който братът и снахата на Сет успяваха да контролират стадото от пищящи и подскачащи създания, които сякаш бяха в един и същи момент навсякъде из къщата. Тери и Андрея прекрасно ги манипулираха с добрата си природа, докато ние със Сет повече наблюдавахме и от време на време вземахме отношение по някой случайно изпречил се пред нас въпрос. Като наблюдател цялото преживяване ме зашемети. Не можех да си представя редовно да се справям с това. Беше очарователно.
В един момент, докато си поемаше дъх, Тери видя, че съм сама, и ме заговори.
— Приятно ми е, че дойде. Не знаех, че Сет се вижда с някого.
— Ние сме просто приятели — уточних аз.
— Все още. Хубаво е да го видим с някого от плът и кръв. С някого, когото не е измислил.
— Вярно ли е, че едва не е пропуснал сватбата ти?
Тери направи гримаса за потвърждение.
— Най-близкият ми човек, направо не е за вярване. Появи се две минути преди началото на церемонията. Канехме се да започнем без него.
Засмях се. Той поклати глава:
— Ако останеш с него, се погрижи да е в час. Брат ми може и да е блестящ, но Бога ми, понякога има нужда някой да го наглежда.