След игрите донесоха тортата, а след тортата дойде ред на подаръците. Кендъл взе този на Сет и го разклати като познавач.
— Книги — обяви тя.
Бранди, най-голямата и следователно — най-тихата от групата, ме погледна и обясни:
— Чичо Сет винаги ни подарява книги.
Това съвсем не разочарова Кендъл. Тя разкъса опаковката и възторжено извика при вида на трите книги за пирати, които бяха вътре.
— Пирати? — попитах аз Сет. — Дали е възпитателно?
Очите му блеснаха:
— Тя иска да бъде пират.
Когато партито приключи и гостите бяха отведени от родителите си, Кендъл настоятелно помоли Сет да им почете приказки, така че последвах него, племенничките и останалите от тайфата в дневната, докато родителите на момичетата се опитваха да почистят кухнята. Сет зачете по същия завладяващ начин, както на раздаването на автографи, и аз се свих в един фотьойл, доволна просто да слушам и да наблюдавам. Сепнах се, щом мъничката фигурка на Кайла се покатери и седна в скута ми. Най-малката от трите, тя можеше да пищи най-гръмогласно, но говореше много малко. Тя ме изгледа с големите си очи, докосна с интерес плитката ми и се сгуши в мен, за да слуша Сет. Зачудих се дали разбира нещо от това, което той чете. Тя беше нежна, топла и миришеше на малко момиченце. Подсъзнателно плъзнах ръка по нежните копринени руси къдрици и след малко започнах да ги сплитам в плитка подобна на моята.
Когато Сет свърши с приказката, Маккена забеляза какво правя.
— Аз съм следващата.
— Не, аз! — нетърпеливо се разпореди Кендъл. — Това е моят рожден ден.
В крайна сметка сплетох косите и на четирите по-малки момичета. Бранди срамежливо отказа. Тъй като не исках четири свои копия, избрах за момичетата различни стилове обикновени плитки и плитки рибена кост, което ги очарова. Сет продължи да чете, като от време на време хвърляше поглед към мен и заниманието ми.
Когато се приготвихме за тръгване, вече бях физически и емоционално изсмукана. Децата винаги са ме карали да чувствам лека печал, а близкият контакт като този, честно казано, ме накара да се почувствам тъжна по начин, който не бих могла да обясня.
Сет си взе довиждане с брат си, докато аз чаках до вратата. Докато стоях, забелязах до себе си малка етажерка с книги. Разглеждайки заглавията, забелязах „Нова Библия с коментари: Стария и Новия завет“. Спомних си какво бе казал Роман за версията на крал Джеймс — че преводът е лош, и отворих на глава 6 от Битие.
Формулировката бе почти същата, но бе малко по-ясна и тук-там звучеше малко по-съвременно, но същността и не бе променена. С едно изключение. В стих 4 от версията на крал Джеймс не казваше: „В ония дни, а също и след това, се намираха исполините на земята: а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери…“ В тази версия обаче се казваше: „В онези дни, а и после, имаше на земята нефилими, а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери…“
Нефилими? До думата имаше номерче и аз го проследих до съответната бележка под линия: Думата „нефилим“ понякога бива превеждана като „исполин“ или „паднал ангел“. Източниците се различават по отношение на потомците на ангелите — понякога са разглеждани просто като съседи на ханаанците, а друг път — като великани, които напомнят за гръцките герои (Харингтън, 2001).
Неудовлетворена, проверих в библиографията на книгата за името Харингтън и го открих във връзка с „Библейската Аркана и мит“ от Робърт Харингтън. Запомних името и автора и оставих книгата на мястото й точно когато Сет се обърна да тръгваме.
Пътувахме в тишина, небето рано се бе смрачило — скоро щеше да настъпи сиатълската зима. Макар обикновено да смятах тишината в колата за неловка или странна, сега ми се стори приятна, докато умът ми бе зает с въпроса за нефилимите. Реших, че трябва да се сдобия с книгата на Харингтън.
— Нямаха сладолед — внезапно отбеляза Сет, прекъсвайки размислите ми.
— А?
— Тери и Андрея. Бяха купили торта, но не и сладолед. Искаш ли да хапнем по един?
— Поетата захар не ти ли е достатъчна?
— Просто двете неща вървят заедно, това е всичко.
— Навън е само десет градуса — предупредих го, докато паркираше до една сладкарничка за сладолед. Виждаше ми се странно да се яде сладолед в такова студено време. — И е ветровито.
— Шегуваш ли се? Магазинче като това в Чикаго дори нямаше да е отворено по това време на годината. Приятно топло е.