Дадох й заглавието, тя провери в компютъра и смръщи чело.
— Нямаме я, но мога да ти я поръчам.
Ядосах се, внезапно разбрала защо хората се дразнят, когато им казвам това.
— Страхотно — измърморих. — Откъде мога да я набавя още тази вечер?
Ерик вероятно я имаше, но вече сигурно беше затворил.
— Мразя да правя такава препоръка — пошегува се Дъг, — но в някоя библиотека може би я имат.
— Може би — погледнах часовника си, без да съм наясно до колко часа са отворени библиотеките.
— Джорджина? — внимателно започна Тами. — Знам едно място, където я има и все още е отворено.
Изненадано се обърнах към нея:
— Наистина ли? Къде… Не. Не и там.
— Съжалявам — сините й очи ме молеха да й простя за тази вест, — но последния път, когато бях там, имаше на склад три екземпляра. Едва ли са ги продали.
Простенах, разтривайки слепоочията си.
— Не мога да отида там. Дъг, искаш ли да го направиш заради мен?
— Днес аз трябва да затворя книжарницата — напомни ми той. — Кое място избягваш?
— „Кристъл Старц“, дома на чудати вещици.
— Нямаш толкова пари, за да ми платиш да отида там.
— На мен ще можеш — отбеляза Тами, — но и моята смяна продължава до затварянето. Ако това ще те успокои, тя не е там през цялото време.
— Да — услужливо добави Дъг, — никой управител не е винаги на разположение. Навярно има персонал, който я замества.
— Освен ако персоналът не им достига — промърморих. Каква ирония.
Излязох от книжарницата, качих се в колата и се отправих към „Кристъл Старц“. Докато карах, разсъждавах за двете късчета информация, които ми бяха попаднали днес.
Първото се отнасяше за нефилимите. В превода на крал Джеймс потомците на ангелите бяха споменати, като дори се отбелязваше, че не са като нормалните хора, но аз никога не бях обмисляла възможностите, свързани с децата полуангели. Бележката в превода, който намерих у Тери и Андрея, разкриваше съвсем малко като информация за тези създания, но това бе достатъчно да отприщи мислите в главата ми. Кой, разсъждавах аз, би могъл да се справи както с ангели, така и с демони, освен нещо като полубог?
Разбира се, откритието за нефилимите бе дошло като заключение от стиха за падналите ангели, който Ерик ми бе посочил. Можеше да съм попаднала в задънена улица, а виновникът всъщност да е някой обикновен безсмъртен; някой неуравновесен, който избива членове и на едната, и на другата страна. В крайна сметка, все още не бях изключила Картър от кръга на заподозрените, нито бях открила защо убиецът би свършил докрай работата си с Дуейн и Лусинда, но би оставил Хю жив.
Другото ми късче информация днес — новата бележка разкриваше съвсем малко, което вече да не зная. Просто я бях намерила прекалено късно, за да бъде използвана предварително. А ако ме преследваше някой воайор, тогава също не бих могла да направя нищо.
И така, стигнах до очевидния въпрос, защо този човек ме преследваше. Явно бе, че само аз се радвах на толкова внимание — само аз получавах бележки. И отново — дразнещата истина, че всеки, с когото се спречквах, после ставаше жертва…
Почти бях стигнала „Кристъл Старц“ и отбих колата в една пуста уличка. Това, което Тами и Дъг не знаеха, беше, че съм намерила решение как да се изправя срещу Хелена. Свалих роклята си и ризата на Сет, за да не бъдат абсорбирани, и се преобразих с лика на висока и грациозна тайландка в ленена рокля. Понякога използвах това тяло, за да ловувам.
Когато влязох, в книжарницата в стил Ню Ейдж беше тихо, имаше само двама посетители. Видях същото младо момче да работи на касата и не беше за вярване — нямаше и помен от Хелена. Дори и преобразена, аз все пак нямах желание да налетя на тази смахната жена.
Усмихвайки се на младия мъж зад щанда, се приближих и попитах къде мога да намеря книгата. Хилейки се като идиот — все пак имах страхотно тяло — той ме заведе до една от секциите на неразгадаемата им система за каталогизиране и веднага откри книгата. Както бе казала Тами, на склад имаше три копия.
Върнахме се на касата, за да платя, и аз въздъхнах с облекчение, като мислех, че ще се измъкна необезпокоявана. Нямах този късмет. Задната врата, която водеше към конферентната зала, се отвори и Хелена, пременена в свободна розово пурпурна роба и накичена с обичайните за нея гердани, се измъкна оттам, сякаш бе призована с магия. Проклятие. Изглежда, тази жена наистина имаше шесто чувство.