— Нефилимите са потомци на ангели и хора, както в онзи пасаж от „Битие“, където ангелите извършват грехопадение, вземайки си за съпруги жени с човешки произход. Нефилимите са резултатът. Те имат някои способности… Не зная какви са всички… сила и власт, като старогръцките герои…
— Или като голяма напаст — горчиво добави Джером, — не забравяй това.
— Как така? — попита Хю.
Продължих, тъй като Джером не го направи.
— Добре… Прочетох, че създавали вражди сред хората и убивали.
— Да, но този не преследва хора — изтъкна Питър.
Картър вдигна рамене:
— Непредвидими са. Не се съобразяват с ничии правила и честно казано, не сме наясно какви са намеренията им. Сигурно е, че има някаква игра, като се имат предвид нападенията върху случайни безсмъртни и бележката, изпратена на Джорджина.
— Две бележки — поправих го аз. Получила съм друга точно преди Лусинда да умре, но цяла нощ бях със Сет и до следващия ден не я бях прочела.
Хю и вампирите се обърнаха и втренчено ме загледаха.
— Била си цяла нощ със Сет? — учудено попита Коди.
— Кой беше пък този? — попита Хю.
— Писателят — осведоми го Питър.
Импът ме погледна с подновен интерес:
— И какво прави „цяла нощ“?
— Може ли да не обсъждаме точно сега любовния живот на Джорджина, колкото и да е пикантен? — хвърли ми дяволит поглед Джером. — Освен, разбира се, ако този Сет не е някой със силен морал и принципи, чиято жизнена енергия планираш скоро да откраднеш в полза на великата кауза на злото и нейните цели.
— Прав си за първото, но не и за второто.
— Проклятие. Имам нужда от питие.
— Обслужи се.
Джером отиде до шкафчето ми със спиртни напитки и прерови съдържанието му.
— Е, как можем да усетим този нефилим? — попита Коди, връщайки ни отново на темата.
Несигурно погледнах Картър и Джером. Не знаех нищо за техническите подробности.
— Не можете — бодро съобщи ангелът.
— Тогава значи могат да прикриват присъствието си. Също като висшите безсмъртни.
Той отново кимна към мен.
— Взели са най-лошите черти и на двамата си родители. Достатъчно мощ и псевдо ангелски способности, съчетани с бунтарство, любов към материалното и невъзможност да контролират импулсите си.
— Колко мощ? — поисках да узная. — Те са наполовина хора, нали? Половината от мощта?
— В това е въпросът. — Джером изглеждаше много по-радостен с чаша джин в ръка. — Тя варира в широки граници, както при ангелите, където всеки има различно ниво на сила. Едно е ясно — нефилимите са наследили много повече от половината от мощта на родителите си, макар че никога не могат да я надминат. Но това все пак е много — ето защо се опитвахме да ви накараме да проумеете, че трябва да се пазите. Един нефилим лесно би могъл да отстрани някого от вас.
— Но не и някой от вас — Питър произнесе думите повече като твърдение, отколкото като въпрос, въпреки нотката на несигурност в гласа му.
Нито ангелът, нито демонът отговориха, и още едно парче от пъзела си дойде на мястото.
— Ето защо вие, момчета, се разхождате наоколо с маскирана аура. Вие също се криете от него.
— Просто вземаме предпазни мерки — протестира Джером.
— Той избяга от теб — напомних на Картър, — значи си по-силен от него.
— Вероятно — съгласи се той. — Бях много по-зает с теб, така че не го усетих добре. Един ангел в истинската си същност може да изкара от релси повечето същества и да убие някой смъртен, така че може да съм по-силен, а може и да не съм. Трудно е да се каже.
Този отговор не ми хареса, при това въобще.
— И все пак какво правеше там?
Запазената марка на ангела — саркастичната му усмивка, се появи.
— А ти какво си мислиш? Следях те.
Трепнах:
— Какво? Тогава съм била права… онзи ден… при Ерик.
— Боя се, че да.
— Мили Боже! — възкликна Питър. — Наистина си хванала нечии дири, Джорджина. Поне неговите, докато те дебне.
Почувствах се полуреабилитирана, макар вече да изглеждаше очевидно, че не Картър е извършителят. Хю беше прав, като ме обвини в предубеденост. Наистина ми се беше искало Картър да е отговорен за нападенията, нещо като отплата за всички случаи, когато ми се беше подигравал. Навременната му намеса в уличката сега само внесе смут в мнението ми за него.