Картър обясни:
— След като осъзнах, че първата бележка вероятно е написана от този нефилим, си помислих, че би било благоразумно да се отбивам от време на време, тъй като нашият приятел изглежда проявява специален интерес към теб. Намерението ми беше да го изненадам, него или нея, а не да ти помагам, макар сега да съм щастлив, че можах да го направя. Освен това онзи ден при Ерик…
Той погледна към Джером. Демонът разпери ръце:
— Разбира се, защо не? Кажи им. Кажи им всичко. Те и така вече знаят прекалено много.
— Ерик? — подсказах аз.
— Това създание, този нефилим… — Картър замислено спря. — Това същество знае изненадващо много за нас и за нашата общност от безсмъртни.
— Е… точно както ни предупреди, нали? — попита Питър. — Този нефилим си избира някого от нас и го проследява.
— Не. Имам предвид, да, възможно е, но е очевидно, че знае много повече, отколкото би научил само с наблюдение…
— За Бога — сопна се Джером, — ако имаш намерение да им казваш, кажи им. Стига си говорил с недомлъвки. — Демонът се обърна към нас: — Обяснява ви, че този нефилим работи с предател. Някой го захранва с информация за тукашната общност от безсмъртни.
Коди също като мен схвана намека.
— Мислиш, че го прави Ерик.
— Той е главният заподозрян — призна Картър. — Тук е от десетилетия и има дарбата да усеща безсмъртните.
— Само като си помисля, че се изказа толкова ласкаво за теб! — измърморих. Бях поразена. — Добре, сбъркал си. Не е той. Не и Ерик.
— Не се засягай, Джорджи. Той не е единствената ни следа, просто е най-вероятната.
— И на мен не ми харесва да го подозирам — добави ангелът, — но не можем да изключим никоя вероятност. В най-скоро време трябва да неутрализираме заплахата от нефилима. Положението е извън контрол. Скоро някой от вън ще се намеси, а това винаги е мъчително.
— Защо тогава не ни позволиш да ти помогнем? — изкрещях аз. — Защо е цялата тази тайнственост?
— Глуха ли си? Заради вашата собствена безопасност. Това нещо може да ви отвее на Армагедон! — Джером допи джина си на един дъх.
Не му се вързах. Залогът тук бе много по-голям от нашата безопасност. Джером пак не ни беше казал цялата истина.
— Да, но…
— Заседанието е закрито! — ледено ме прекъсна той. — Останалите, бихте ли ни извинили двамата с Джорджина?
О, по дяволите! Отчаяно погледнах приятелите си, с надеждата да останат и да ме защитят, но те се заизнизваха навън. Страхливци, помислих си. Никой от тях нямаше да противоречи на Джером, когато говореше по този начин. Е, на тяхно място и аз бих постъпила така.
Забелязах, че Картър не излезе. Явно заповедта не се отнасяше за него.
— Джорджи — внимателно започна Джером, — напоследък двамата с теб се противопоставяме един на друг прекалено често и това не ми харесва.
— Не е точно противопоставяне — отбелязах, като с опасение увъртах, понеже не бях забравила демонстрацията му на сила в болницата и заплахата му да ме „заточи“ някъде. — Напоследък просто имаме различия в мненията.
— Тези различия могат да те убият.
— Джером, това може и да не е заради…
— Стига!
Силата се стовари върху мен като стена, отблъсквайки ме назад към дивана. Приличаше на едно от онези карнавални забавления, в които хората се подреждат покрай стените на една кръгла стая, която се върти все по-бързо и по-бързо, докато инерцията прикове крайниците на всекиго към стената и движението се превърне в агония. Дори дишането става мъчение. Чувствах се като Атлас, понесъл цялата тежест на света.
Гласът на Джером прокънтя в главата ми и по-смелата част от мен прокле гадните му номера, макар останалата част от мен да отстъпи.
Поне веднъж трябва да ме изслушаш, без постоянно да ме прекъсваш. Не може да продължаваш да душиш наоколо. Така привличаш вниманието към себе си и вече си изпати от този нефилим много повече, отколкото ми харесва. Нито искам, нито имам нужда от нова сукуба. Много свикнах с теб, Джорджина, и не искам да те загубя. Освен това проявявам към теб много по-голямо снизхождение, отколкото би трябвало. Разминавало ти се е за неща, които никой друг архидемон не би позволил. Досега нямах нищо против да ти прощавам, но нещата може да се променят, особено ако продължаваш да не ми се подчиняваш. Мога да те преместя някъде другаде, далече от удобната заблуда, че си успяла да си създадеш човешки живот. Мога да се обадя на Лилит и да докладвам за поведението ти направо на нея. Сигурен съм, че тя ще бъде щастлива да проведе с теб кратък опреснителен курс.