Гостилницата бе твърде малка и нямаше момичета, които да разнасят храната. Вниманието на единствените две жени, които работеха тук, бе обсебено от братята. Това се случваше постоянно през цялата седмица. Навсякъде, където спираха и имаше момичета, казаците първи се добираха до тях. През повечето време Васили би замислен или в лошо настроение и не бе забелязал.
— Каквото и да правят, можеш да бъдеш сигурен, че не е в моя полза — изръмжа той в отговор.
— Защо утре не препуснеш до най-близкия град и не дадеш воля на страстите си? — предложи Лазар. — Може дори да дойда с теб.
— Чудесна идея, но нямам доверие на Александра. Ако направя това, току-виж, че се появила в града след мен.
Освен това Васили нямаше намерение да я оставя сама в лагер на открито, без да има възможност да я защити при нужда. Все пак той имаше задължения към нея, независимо дали му харесваше или не.
— Нищо чудно да обърне града наопаки, докато не открие с коя жена съм се забавлявал, и да й отреже ушите — добави с отвращение той.
Лазар избухна в смях, а Васили се намръщи, защото положението изобщо не му се виждаше смешно.
— Всъщност чувал съм, че Александра се справя много по-добре с камшика за езда, отколкото с ножа — каза Лазар.
— Кой ти каза това?
— Един от конярите й. Ставаше дума за някакъв млад лейтенант, който биел един от конете й.
— Това означава, че наистина е склонна към насилие — изстена Васили.
— Само за да защити това, което е нейно. — Лазар отново се разсмя, преди да продължи. — А теб, приятелю, тя също счита за свой.
Васили отмина без коментар тази забележка, но след това се обърна към приятеля си.
— Ти самият имаше ли късмет, Лазар?
Както обикновено, за Лазар не представляваше никаква трудност да проследи накъде са се насочили мислите на Васили, дори когато бяха недоизказани.
— Два пъти ме отхвърлиха, най-вече поради сравнението с теб — призна Лазар, тъй като все още обсъждаха жените. — Виж какво, аз съвсем не се оплаквам. Повече ме забавлява да гледам теб и принудителното ти въздържание.
— Не си мисли, че не съм забелязал — отвърна сухо Васили. — Ти си ми приятел, но ще ти кажа, че приемам това като обида.
Лазар се усмихна, но усмивката му съвсем не бе тази на разкаял се грешник.
— Поне един от нас започва да изпитва удоволствие от това пътуване.
Васили замълча за момент, после попита:
— А моята Немезида1 забавлява ли се тази вечер?
— Защо сам не погледнеш?
— Защото се отвращавам от начина, по който се храни — излъга Васили.
Истината бе, че когато Александра се хранеше с пръсти и ги облизваше, Васили го намираше за дяволски еротично и всеки път ужасно се възбуждаше. Затова престана да я гледа.
— Всъщност онези музиканти, които влязоха преди няколко минути, са приковали върху себе си цялото й внимание.
Васили веднага потърси с поглед музикантите, които се настаняваха в единия ъгъл. Успокои се само след като забеляза, че и тримата отдавна бяха преминали средната възраст и в тях нямаше нищо, което би заинтересувало една млада жена, освен забавлението, което можеха да предложат…
Васили се облегна на стола си, изумен от това, което беше направил. Какво, по дяволите, го засягаше от кого се интересува Александра? Разбира се, че не го интересуваше.
За да го докаже, отново се обърна към Лазар.
— Защо ти не я съблазниш?
— Какво да направя?!
— Не говори толкова високо, по дяволите! Говоря сериозно.
— Напротив, не говориш сериозно — отвърна смаян Лазар.
— Ако това ще ми даде законно основание да я върна на баща й, не се шегувам. Не разбирам защо не се сетих по-рано.
— Но Александра не е някоя от твоите жени за една нощ, Васили. Говорим за годеницата ти, избрана от баща ти и одобрена от майка ти — поне докато не я срещне. Тя скоро ще стане твоя жена.
— Факт, който се опитвам да променя с малко помощ от приятеля си.
— Но това не е честно! Следващото, което ще ми кажеш, е, че би направил същото за мен.
— Знаеш, че е така.
Лазар знаеше това. Знаеше също, че Васили изобщо не познава ревността, поне що се отнася до жените, така че не това го притесняваше. Тревожеше се от факта, че Александра не прилича на никоя друга жена, която е познавал, въпреки че Васили бе решен да не прави сравнения и да я отделя от останалите.
— Това никога не може да стане, след като тя знае, че може да има теб — отбеляза Лазар. — Александра дори не ме поглежда, а ако ме погледне, все едно не ме вижда. Никога преди не съм бил пренебрегван толкова пълно от една жена.