— Приятели, поздрави, адмирации, bonjour, bon ton, bon vivant, bon voyage, bon…2 Какво става, по дяволите? — от джобовете на Формейл избухнаха пламъци, като изхвърлиха навън горящи римски свещи. Той се опита да потуши огъня, но от тялото му забълваха конфети. — Приятели… Тишина! Ще започна директно речта си. Тихо! Приятели… — той погледна невярващо надолу. Дрехите му се топяха и изчезваха, разкривайки сензационно алено бельо. — Клейнман! — изрева яростно той. — Клейнман! Какво става с вашето проклето хипнообучение?
Космата глава се показа от шатрата:
— Ти учил ли за тази реч минала вечер, Формейл?
— Дяволски точно. Учих я цели два часа. Изобщо не си вдигнах главата от „Клейнман за илюзионизма“.
— Не, не, не — изкряска рошавият мъж. — Колко пъти трябва да казвам? Илюзионизмът не заучаване на реч. Това магия. Dummkopf3. Ти лоша хипноза взел.
Аленото бельо започна да се топи, Формейл се смъкна от раменете на треперещите камериери и изчезна в шатрата. Шумни викове, смях и поздравления ехтяха наоколо и Фор Майл Съркъс бързо набираше висока скорост. Кухните цвърчаха и пушеха. Ядеше се и се пиеше без прекъсване. Музиката не спираше нито за миг. Водевилът продължаваше безспирно.
В своята палатка Формейл се преоблече, но промени намерението си, размисли още веднъж, съблече се отново, изрита камериерите навън и с ужасна смесица от френски и английски повика своя шивач. Но когато вече бе наполовина облечен, си спомни, че е пропуснал да вземе душ. Той плесна шивача, заповяда да излеят десет галона благоухания в басейна и бе осенен от поетическо вдъхновение. Повика придворния си поет.
— Записвай! — изкомандва Формейл. — Le roi est mort, les…4 Почакай. Какво се римува с луна?
— Кама — посъветва го поетът, — вина, стена, жена…
— Забравих за моя експеримент! — възкликна Формейл. — Доктор Бохум! Доктор Бохум!
Полугол, той влетя, без да гледа в лабораторията, където събори доктор Бохум, своя придворен химик, който бе тръгнал срещу него. Докато химикът се опитваше да стане, Формейл го притисна в най-болезнената и задушаваща прегръдка.
— Ногучи! — развика се Формейл. — Хей, Ногучи! Аз току-що открих нова хватка в джудото.
Формейл се изправи, повдигна полузадушения химик и джонтира до тепиха за джудо, където дребничък японец проследи хватката и кимна с глава.
— Не моля — изсъска той любезно, — натискът върху дихателната тръба е неправилен. Аз ще ви покажа моля.
Той захвана слисания химик, извъртя го и го тупна върху тепиха в положението на класическото задушаване. — Вие ме наблюдавахте, нали, Формейл?
Но Формейл бе в библиотеката, където налагаше библиотекаря по главата с „Das sexual Leben“5 на Блох (осем паунда и девет унции), защото този нещастен мъж не можеше да открие литературата по въпроса за създаването на машини с вечно действащ двигател. Той се втурна към лабораторията по физика, където счупи един скъп хронометър, за да направи експеримент със зъбно колело, джонтира при оркестъра, пое диригентската палка и оркестрантите изпаднаха в конфузно положение, сложи си кънки и падна в ароматизирания басейн, извадиха го оттам, докато сипеше огън и жупел за липсата на лед, и накрая го чуха да изразява желание за усамотение.
— Искам да обменя мисли със себе си — каза Формейл, като блъскаше камериерите във всички посоки.
Той бесня, докато и последният от тях не напусна шатрата и не затвори вратата след себе си.
Проклятията свършиха и Фойл се изправи.
— Това трябва да им е достатъчно за днес — промърмори той и отиде в съблекалнята си. Застана пред огледалото, пое дълбоко въздух и го задържа, като междувременно наблюдаваше лицето си. За една минута то остана непроменено. Той продължи да задържа дъха си, като контролираше пулса и мускулите си, и със стоманено спокойствие овладяваше напрежението. Като минаха две минути и двадесет секунди, кървавочервеното клеймо се появи. Фойл изпусна въздуха си. Тигровата маска изчезна.
— По-добре е — промърмори той. — старият факир беше прав, спасението е в йога. Контрол — пулс, дишане, вътрешни органи, съзнание.
Той се съблече и огледа тялото си. Беше в прекрасна форма, но по кожата му все още личаха деликатни сребристи белези от шевове, преплетени като мрежа от гърба до глезените. Те изглеждаха така, като че ли някой е гравирал контурите на нервната система върху плътта на Фойл. Това всъщност бяха белезите от операцията, които все още не бяха изчезнали.