Выбрать главу

— Формейл? Клоунът?

— Да. От Фор Майл Съркъс. Всички говорят за него.

— Но това същият мъж ли е?

— Не може да бъде. Той има толкова нормален вид. Обществото се събираше около Формейл, любопитно, но предпазливо.

— Ето ги, идват — промърмори Фойл на Робин.

„Отпусни се. Те опипват почвата. Ще приемат всичко, което ги забавлява. Остани на приемане.“

— Нима Вие сте същият ужасен мъж от цирка, Формейл?

„Увери ги в това. С усмивка.“

— Да, мадам, същият. Можете да ме докоснете.

— Вие изглеждате доста горд. Възможно ли е да се гордеете с проявите си на лош вкус?

„Проблемът днес е, че хората изобщо нямат вкус.“.

— Проблемът днес е, че хората изобщо нямат вкус. Мисля, че аз съм щастлив.

— Щастлив, но непристоен.

— Непристоен, но не и скучен.

— И ужасен, но очарователен. Защо не сте в ролята си сега?

— Аз съм „под влияние“, мадам.

— О, скъпи. Да не сте пийнал? Аз съм лейди Шрапнел. Кога пак ще бъдете трезв?

— Аз съм под Вашето влияние, лейди Шрапнел.

— Вие, немирен млади човече. Чарлз, ела тук да спасиш Формейл. Ще го погубя.

„Това е Виктор от R.С.А Виктор.“

— Формейл, нима? Приятно ми е. Какви са разходите по Вашия прочут антураж?

„Кажи му истината.“

— Четиридесет хиляди, Виктор.

— Всемогъщи Боже! Седмично ли?

— Дневно.

— Боже мой! И за какво прахосвате всички тези пари?

„Истината.“

— За реклама, Виктор.

— Ха! Сериозно ли говорите?

— Казах Ви, че е порочен, Чарлз.

— Дяволски свежо. Клаус! Елате за момент. Този дързък млад мъж изразходва четиридесет хиляди дневно за реклама, моля ти се.

„Шкода от Шкода.“

— Добър вечер, Формейл. Живо се интересувам от съживяването на Вашето име. Вие вероятно сте потомственият син на основателя на фондацията „Церера Инк.“?

„Кажи му истината.“

— Не, Шкода. Титлата е закупена заедно с компанията. Аз съм парвеню.

„Добре. Toujours audance!7

— Честна дума, Формейл! Много сте откровен.

— Казах Ви, че е дързък. Много освежаващо — има цели дузини новобогаташи наоколо, млади човече, но не могат да спечелят уважение. Елизабет, ела да те представя на Формейл от Церера.

— Формейл, умирах да Ви срещна.

„Лейди Елизабет Ситроен.“

— Вярно ли е, че пътувате с подвижен колеж?

„Тук по-внимателно, фино.“

— Подвижен университет, лейди Елизабет.

— Но защо го правите, Формейл?

— О, мадам. Толкова е трудно да се харчат пари в наши дни. Трябва да изнамираме глупави извинения. Нужно е някои да измисли нещо ново и екстравагантно.

— Трябва да пътувате с подвижен изобретател, Формейл.

— Аз имам един. Нали, Робин? Но той губи времето си в опити за създаване на вечен двигател. Това, от което имам нужда, е пътуващ прахосник. Дали някой от вашите кланове не би ми заел по-младия си син?

— О, тази идея е чудесна! И много от клановете ще платят за удоволствието да бъдат разтоварени.

— А достатъчен ли Ви е един такъв непрекъснато пътуващ прахосник, Формейл?

— Не. Това е един ужасен начин за пилеене на пари. В основата на екстравагантността е да действаш като шут и да се чувстваш като шут, но да се забавляваш от това. А къде е забавата в непрекъснатото движение? Има ли екстравагантност в ентропията? Милиони за глупости и нито цент за ентропия. Това е моят девиз.

Всички се засмяха, а тълпата, насъбрала се около Формейл, се увеличи. Те се забавляваха и бяха възхитени. Той беше новата играчка. Настъпи полунощ и големият часовник възвести Новата година, а насъбралите се се приготвиха да джонтират на полунощна обиколка по света.

— Елате с нас на Ява, Формейл. Реджис Шефилд дава чудесно официално парти. Ще играем „Съдията-трезвеник“.

— Хонконг, Формейл.

— Токио, Формейл. В Хонконг сега вали. Елате в Токио и вземете цирка си.

— Благодаря, не. Аз съм за Шанхай. Обещавам една евстравагантна награда на първия, който ме разпознае в маскарадния костюм. Ще се срещнем след два часа. Готова ли си, Робин?

„Не джонтирай. Това е лош маниер. Разхождай се бавно, докато излезеш. Безгрижността е шик. Поднеси почитанията си към Губернатора, към Пълномощника, дамите с тях. Добре. Не забравяй бакшиш за прислугата. Не на този, идиот! Това е лейтенантът на Губернатора. Добре, ти направи удар. Приеха те. А сега какво?“

— Сега това, за което всъщност сме дошли в Канбера.

вернуться

7

Винаги дръзко! (фр.) — Б.пр.