Удачливата крадла кацна на камъните и с добре заучено движение, без да се колебае, удари яйцето в камъка. После се залови да обира лакомо съдържанието му, като в същото време опитваше да гони налитащите свои сроднички, които все посягаха да си поделят нейната законна плячка.
Сред тюлените настана нова олелия. Навлезлите във водата животни забързаха презглава към брега. И Ева видя виновничката за тая паника. Един голям черен плавник преряза вълните.
Акула?
Не, не беше акула. Тя не е нашарена в черно и бяло. Косатка! Дали пък не беше нейната Хекуба?
Една морска лъвица изостана от другите, като пищеше пронизително, догонвана от хищницата.
Тогава от множеството се отдели един мъжкар. Ева безспорно не знаеше, че това е Черния, пък и да го знаеше — какво би могла да помогне или да попречи на случая?
Черния се хвърли във водата с неподозирана за големината си пъргавина, гмурна се, изплува и се метна между самката и нападателката, захапа я в безполезна саможертва за плавника. Длъжен беше да го стори. Водач не значи само права, водач преди всичко значи задължения. Ева тозчас се поправи мислено: при животните?
Косатката го тръсна леко от себе си, после с един скок го захапа през средата. Не откъм главата, както прави обикновено при нагълтване на плячката. Защо ли?
Трагедията за едного често носи щастие на другия. Стария, който при настаналата суматоха се бе изправил на лапи с наострени уши, преценил мигновено, преплува набързо до лежбището. Тоя път никой не успя да го превари. Той премина на два скока чакълестата ивица, като пътем смаза едно неуспяло да се махне навреме тюленче, и зае мястото в някогашния си харем. Изправи се с вирната глава преобразен. Не допреди малко умърлушеният старик върху Скалата на излишните, а — отново самоуверен самец с дързък поглед, с накъсани мустаци и безброй рани и белези от предишните битки. Той нададе победоносния си рев, огледа се свирепо да види дали няма да се покаже някой съперник и в знак на притежание захапа леко за врата най-близката самка, която най-бързо бе забравила предишния си съпруг и повелител, която първа бе пристъпила да спечели благоволението и нежността на новия. Който впрочем съвсем не беше нов. И може би тъкмо затова го бе посрещнала тъй ласкаво — защото не го бе забравила още.
Ева си тръгна обратно. Потисната. Недоволна. От всичко. От цялата уредба на света.
И зърна изхвърлената от вълните кукла. С мокри дрешки и разпилени коси като русалка. Но здрава, съвсем запазена. В неудържим порив тя я вдигна и притисна към гърдите си.
— Ма-ма! — изплака куклата.
Кой знае откъде я бяха довлекли теченията, а механизмът й още действаше.
Ева не можа да се удържи повече. От очите й покапаха сълзи. И тя се отпусна върху чакъла, като обсипваше с целувки малкото пластмасово личице. Задавена от спомени. А гърбът й се тресеше от несдържани ридания.
И чу. Можеше да различи призива й сред хилядите други звуци на морето. Изправи се. Достигнала допустимото за величината й плитководие, Хекуба я викаше с нежни подсвирквания. Изглеждаше по-добре, по-жизнена, по-бодра. Вече не кашляше тъй мъчително. Преодоляла бе и тя болестта.
И Ева, обърсала набързо сълзите и прегърнала куклата, нагази във водата към нея.
Едва тогава видя полумъртвия тюлен в устата й, който, облян в кръв, правеше отчаяни опити да се измъкне от безпощадната й захапка. Стъписа се от жестокостта, показана в цялата си голота пред очите й. Понечи да се върне.
Тогава Хекуба пусна Черния. И той, омаломощен, понечи да побегне.
Видяла, че приятелката й стои безучастна, косатката го хвана отново. И отново го пусна пред Ева. И трети път, и четвърти?
Най-сетне корабокрушенката проумя. Не можеше да има друго обяснение. Хищницата я смяташе свое дете. И като всяко безпомощно дете я учеше да ловува. Така котката упражнява котенцата си с уловената мишка. И лисицата, и тигрицата?
Ева закри очи с ръка и забърза към брега.
Не след дълго Хекуба се върна отново. Отново изцвърча нежния си призив. Тоя път Ева разгледа добре устата й. Не беше тюлен — някаква риба.
Риба! Виж, това можеше!
Едва сега тя усети мъчителното усукване в корема си. Едва сега си даде сметка откога не бе яла. И нагази във водата. Погали челото на Хекуба. Умница! Убедила се бе, че това не е рожбата й. Освен това бе съобразила, че морският лъв не е хапка за устата на една жена, и й бе предложила подходяща плячка. Една добре угоена корифена.
Милата! Не стига, че я бе спасила от бурята. Ами сега беше поела върху си и грижата на ангел хранител. Как бе успяла да прецени, че приятелката й не може да се сдобие сама с храна?