И там, в стаята на дежурните пилоти, Циклопа отново постави въпроса, който не му даваше покой.
Те също не бяха виждали такава чудновата ездачка.
Но за една лодка със спасени подводни кинооператори бяха слушали.
Преди да излезе, за да поеме готовия за път апарат, един от тях се сети нещо. И се обърна на прага:
— Знаете ли, преди малко чух механиците да говорят нещо подобно. Новините край океана се разнасят невероятно бързо. На брега била излязла огнена магьосница, донесена от кит.
Циклопа усети нечии невидими пръсти, които стиснаха гръкляна му. Едва успя да промълви прегракнал:
— А къде? Къде?
— Почакайте! Да ги попитам!
Върна се след пет минути, които на чакащия се бяха сторили безкрайни.
— В мисията на патер Себастиан. Тя се намира?
— Знам! — прекъсна го задъхан Циклопа. — Знам?
Значи там! Пак там! Налучкал бе някаква следа.
Друго не му оставаше. Трябваше да отлети при мисионера. Да разпитва, да разбере?
— Как мога да наема машина за там? — осведоми се той веднага.
Но се сепна. Как щеше да я наеме, като нямаше ни цент в джоба си?
И тогава отново му хрумна другото. Инверсията!
Почти излетя навън. Дотича в първата банка и обясни случая. Служителките му повярваха, изпратиха телеграма до научния институт, който бе предложил да купи трупа му. Два часа Циклопа чака изтръпнал отговора. Когато най-сетне съгласието пристигна, юристът оформи завещанието му, завери го нотариално. И Циклопа пъхна в джоба си пачката наброени банкноти.
Доволен. Можеше да върши нещо. Макар че вече нямаше съвсем нищо. Дори трупът му не му принадлежеше. Но докато станеше труп, можеше да бъде все той, можеше да прави каквото той иска.
Още същата вечер наетият от него хеликоптер го свали при мисията на патер Себастиан. Не можа да познае ни селището, сринато от циклона, ни хората, отслабнали, уплашени, враждебни.
Мисионерът не го прие. Не пожела да излезе от черквата, където се бе заключил отново за пост и молитва. И на всяко негово похлопване отвръщаше троснато:
— Махни се от мен, Сатана!
Как не опита новодошлият да го убеди, да получи какъв да е отговор? Все напусто.
— Аз не току-тъй съм дошъл — молеше го Циклопа, който за друго не би се молил. — А за Ева! Виждали ли сте Ева?
— Никого не съм виждал! — отговаряше мисионерът. — А ти се махай по-скоро! Доста зло ни докара.
Но като видя накрая, че не може да се отърве от него, изкрещя иззад вратата:
— Не вашата Ева! Дойде друга, огнена магьосница! Възседнала огнен кит!
Циклопа запита задъхан:
— А къде е тя сега? Къде е?
Мисионерът не отговори. Отговори един от наобиколилите го мъже, грохнал старец:
— Изгонихме я! Изгонихме морския демон!
Не посмя да си признае, че я бяха пребили с камъни. Смути го мъката на пришълеца. Смути го и някакво все още неосъзнато чувство за виновност.
Циклопа нямаше какво още да дири тук. И тичешком се изкачи във вертолета, който се надигна с рев над океана.
Чак тогава патер Себастиан излезе от черквата. Прегърбен, смазан от тревоги. От мъчителни размисли, от необясними угризения. В ушите му кънтеше умоляващият глас на Циклопа. Нима можеше тъй да променя и гласа си Лукавия? С толкова човешка болка!
Отстрани със знак енориашите си да го оставят сам и тръгна накуцвайки покрай брега.
Нощта бе настъпила. Звездите мигаха като неподвижни светулки, накацали но синьо-черния небосклон. Между тях прелитаха метеори, душите на умиращи хора. Леки вълни безшумно пропълзяваха по пясъка и тъй безшумно се оттегляха назад.
Навън цареше мир и покой. Светът изглеждаше такъв, какъвто го бе мечтал мисионерът. В мир и покой, не в яростни бури. И в мъка. И в страдания.
А в душата му вилнееше още по-яростна буря. По-страховита, по-опустошителна от урагана, който бе разорил мисията му.
Защо Бог не му даваше обещания знак? Защо не го научеше как да различава доброто от злото, нечестивия от ангела хранител? Какво бе сторил в действителност той? Сатаната ли бе прогонил, а Сатаната е безсмъртен, или бе погубил една невинна душа? Защото наистина оная магьосница приличаше на Ева. Но Антихриста може да приеме и образа на Ева, както се бе превърнал на змия, за да измами с ябълката на познанието оная, първата Ева в Рая.
Сатаната е неуязвим, а жената, която пребиха с камъни, беше обляна в кръв от техните удари.
Господи, Господи! Дай му знак, дай му обещания знак! Да не се лута така сред пъкъла на съмненията! Просветли го, Господи!
Той понечи да се връща, но се спря, закова се на място разтреперан. С отворена уста и облещена в ужас очи. Защото видя.