По тази причина многобройните опити да се заселят тези острови са останали безуспешни и в крайна сметка англичаните завладяха през 1869 година островите с единствената цел да положат там основите на колония за престъпници, която бе управлявана от губернатора на Андаманските острови.
Престъпниците, изпращани тук в изгнание, са най-често сипаи [18], и са от най-различни народности, населяващи Индустан и Декан [19].
Ако някога съм говорил с възхищение за великолепието на растителния свят на Цейлон, трябва да кажа, че растителността на Никобарските острови го превъзхожда. Докато на Цейлон преобладава кокосовата палма, на Никобарските острови си оспорват първенството палмата арека и великолепният пандан. Към тях се присъединяват множество други видове тропически дървета, чийто изглед кара всеки да се чувствува попаднал в някакъв приказен свят. Въпреки обширните тропически гори, на Цейлон може да се забележи влиянието на човешката ръка. Обаче Никобарските острови ви предлагат девствените гори на юга, пред чието неповторимо великолепие бледнее всяко описание. Там има джунгли, в които никога не е стъпвал кракът на европеец; там избуяват от земята милиони плодовити кълнове, от които се развиват най-странни растителни видове, а над този удивителен хаос от дървета и растения се издигат нависоко несравнимите корони на палмите, като образуват втори етаж на гората.
Най-странно от всички безбройни растения е панданът; заедно с палмите той принадлежи към най-големите видове едносемеделни растения. Човек би могъл да си помисли, че той е сътворен далеч преди останалия растителен свят. Върху едно скеле от оголени или висящи корени, което прилича на конусообразна постройка от дебели колове, се издига нагоре едно или няколко стройни стебла, които нейде високо горе носят странна корона от клони със своеобразни, прилични на ножове листа и големи плодове, подобни на борови шишарки. Оголените му корени, подпрели стъблото, са понякога по-високи от шест метра и дървото представлява толкова странна гледка, че човек не може да не го нарече чудновата глупава приумица на природата.
Тази тропическа гора е обградена откъм крайбрежието с пояс от дърветата мангрове, които виреят само там, където по време на прилив морските вълни обливат корените им и при отлива ги оставят оголени. След като се оттегли водата, жаркото слънце образува между тези корени огнища на онази треска, която е еднакво опасна и за туземците, и за чужденците.
А навън във водата, островите са заобиколени от друг пояс, изграден от растениеподобни образувания, а именно коралите, които искрят в морските дълбини във всевъзможни форми и краски и привличат погледите на европейци с часове.
Тъй като проникването в гъстите джунгли е много трудно и всяко разчистено място във вътрешността на островите би обрасло пак много бързо с буйна растителност, жилищата на туземците, независимо дали са самотни или образуват цели села, се намират най-често в непосредствена близост до морския бряг. Изградени са върху колове, което им предлага не само закрила срещу морските приливи и неприятелски нападения, но и позволява свободен достъп на-въздуха в жилището, като по този начин намалява вредността от изпаренията, носещи треската.
Колонията за престъпници на Никобарските острови наброява няколкостотин души; намира се на остров Каморта. Повечето от тях са осъдени на доживотно изгнание, а останалите са заточени за дългогодишни срокове. Тук изпращаха само хора, извършили тежки престъпления. Но едните не бяха в кой знае колко по-благоприятно положение от другите, защото убийствената треска превръщаше всяко дългогодишно изгнание в доживотно; за сравнително кратко време тя погубваше и най-здравите мъже. Ето защо не бе никак чудно, че мислите и стремежите на тези заточеници бяха насочени винаги към бягство.
При отдалечеността на острова от континента и при обстоятелството, че тук много рядко спираше някой кораб, би трябвало да се счита всяко бягство почти за невъзможно, но все пак е имало случаи, когато то е завършвало успешно.