— Повечето загадки се разгадават в крайна сметка. Вземете „Трешър“, „Блуфин“, „Скорпион“ — военноморските сили не се отказаха да ги търсят, докато не откриха и последния човек в тях.
— Този път няма да повторим това — каза мрачно Синана. — Тази подводница никога няма да я открием.
— Не се заричайте.
— Трите трагедии, за които споменахте, майоре, се случиха в Атлантическия океан. „Старбък“ имаше фаталното нещастие да изчезне в Тихи океан. — Той млъкна, за да избърше потта от врата си. — Ние от военноморския флот си имаме често цитирано мнение за изчезналите там кораби и то е:
— Но вие разполагате с координатите, дадени в съобщението от Дюпри — възрази Пит. — С малко късмет вашият хидролокатор ще може да открие подводницата в рамките на едноседмично претърсване на района.
— Морето не разкрива лесно тайните си, майоре. — Синана остави празната си чаша върху плота. — Е, трябва да вървя. Имах среща с една жена, но тя явно ме е зарязала.
Докато поемаше протегнатата ръка на Синана, Пит рече усмихнат:
— Познато ми е това чувство.
— Довиждане и успех!
— И на вас, капитане.
Синана се обърна и през претъпкания бар на хотелското фоайе излезе навън, където се смеси с разминаващите се по тротоара хора.
Пит все още не бе докоснал питието си. След като Синана си тръгна, той се почувства влудяващо самотен въпреки заобикалящата го глъч, изпълваща помещението. Изведнъж му се прииска да се напие, за да забрави името „Старбък“ и да съсредоточи мислите си върху по-важни въпроси — като например да свали някоя летуваща секретарка, която е оставила сексуалните си задръжки в Омаха, Небраска. Той изпи питието си на един дъх и си поръча второ.
Тъкмо се накани да изпробва сладкодумната си вежливост, когато почувства две меки женски гърди да се притискат в гърба му и две тънки ръце да обгръщат кръста му. Той бавно се обърна и видя насреща си дяволитото лице на Ейдриън Хънтър.
— Здравей, Дърк — измърмори тя с дрезгав глас. — Имаш ли нужда от компания?
— Може би. Какъв ще е моят дял?
Тя стегна ръцете си около кръста му.
— Защо да не идем у дома, да гледаме най-късния филм и да си вземем някои бележки?
— Не мога. Мама ми заръча да се прибера рано.
— О, я стига, любими, не е честно да откажеш покана от твоя стара приятелка за една вечер със скандално поведение, нали?
— За това ли са старите приятелки? — попита той саркастично; ръцете й тръгнаха надолу и той ги отдели от себе си. — Ще трябва да си намериш ново хоби. Със скоростта, с която даваш воля на фантазията си, съм изненадан, че още не са те бракували.
Тя изпъчи гърди и престорено нацупи устни.
— Значи е истина, че си способен, както чух, единствено да обиждаш хората, които обичаш.
Като се имаше предвид изтощителното темпо на нощния й живот, Пит забеляза, че тя е все още много хубава. Спомни си нежната кожа на тялото й, когато двамата се любиха последния път. Спомни си също, че колкото и да не й даваше да си поеме дъх, колкото и опитен да беше в техниките си, пак не успяваше да я задоволи.
— Не че държа да сменим темата на нашия разговор — рече той, — но искам да ти кажа, че днес се запознах с баща ти.
Пит изчака да види поне малък признак на изненада по лицето й, но такъв не се появи. Тя изглеждаше напълно безразлична.
— Наистина ли? И какво ти каза старият „лорд Нелсън“?
— Първо, не му направи впечатление как бях облечен.
— Не се притеснявай, той се прави, че не забелязва и моя начин на обличане.
Пит отпи глътка уиски и я загледа над ръба на чашата си.
— По отношение на теб не го обвинявам. Никой баща не обича да вижда дъщеря си облечена като долнопробна проститутка.
Ейдриън подмина последната му забележка; това, че баща й се бе срещал с един от многобройните й любовници, никак не я интересуваше. Тя се настани на съседния висок стол и го загледа с прелъстителен поглед. На слабото осветление кожата й блестеше като лъснат бронз.
Тя му прошепна:
— Ще ми поръчаш ли от ей онова питие?
Пит направи знак на бармана.
— Едно бренди „Алегзандър“ за… ъ-ъ… дамата.