Пит подкара колата и след малко спря пред една безлична бетонна сграда, намираща се близо до пристанищния район. Щеше да я подмине, ако в последния момент не забеляза малка табела с надпис: „Щабквартира, 101-ви аварийно-спасителен отряд“. Той изключи мотора, взе влажния пакет и слезе от колата. Докато минаваше през входа, мислено си каза, че е трябвало да предвиди и да сложи в багажника спортна риза и панталон, когато тръгваше за плажа. Приближи се до бюро, където един матрос в бяла лятна униформа на Военноморските сили механично натискаше клавишите на пишеща машина. На бюрото имаше табелка с името му — матрос Дж. Йейгър.
— Извинете — заговори стеснително Пит, — бих искал да се срещна с адмирал Хънтър.
Младият човек вдигна нехайно поглед и в следващия миг очите му щяха да изхвръкнат от орбитите им.
— Божичко, човече, да не би да ти е празна кратуната? Какво се опитваш да покажеш, като идваш тук само по плувки? Ако те види началството ми, с теб е свършено. Затова изчезвай веднага, докато не ти се е случило нещо.
— Знам, че не съм облечен подходящо — отвърна Пит спокойно и любезно, — но трябва много спешно да се видя с адмирала.
Матросът стана от стола и с почервеняло лице му се сопна:
— Престани да се правиш на клоун. Или се връщай в квартирата си, или ще извикам бреговия патрул.
— Добре, извикайте го. — Гласът на Пит внезапно стана остър.
— Слушай, човече — заговори матросът, овладявайки раздразнението си. — Направи си услуга, като се върнеш на кораба си и пусни по каналния ред официална молба за среща с адмирала.
— Няма да е необходимо, Йейгър. — Гласът зад тях прозвуча като звук от булдозер, движещ се по бетонна настилка.
Пит се обърна и срещна погледа на съсухрен мъж, застанал сковано в рамката на вратата на вътрешния кабинет. Беше облечен в бяло от яката до обувките и обточен със златен ширит от ръкавите до пагоните на раменете. Имаше буйна бяла коса и почти толкова мъртвешко бяло уморено лице. Единствено очите му изглеждаха живи и гледаха с любопитство пакета в ръката на Пит.
— Аз съм адмирал Хънтър и ще ви отделя само пет минути, самонадеяни момко, така че възползвайте се от случая. И донесете и този пакет — посочи го той с брадичка.
— Да, сър — само това можа да отговори Пит.
Хънтър се обърна и влезе в кабинета си. Пит го последва и ако не беше притеснен, преди да влезе, то когато се озова в него, мигом изпадна в смут. Вътре имаше още трима военноморски офицери, насядали около лъсната като огледало заседателна маса. По лицата им се изписа почуда при вида на Пит, който стоеше полугол със странен пакет под мишница.
Хънтър извърши рутинно представяне на мъжете, но Пит не се заблуди от фалшивата любезност — адмиралът се опитваше да го сплаши с ранга на всеки от присъстващите, докато изучаваше очите на Пит за реакция. Така Пит научи, че високият рус капитан втори ранг, който приличаше в лице на Джон Кенеди, се казва Пол Боланд и е заместник-командир на 101-ви аварийно-спасителен отряд. Набитият капитан, целият плувнал в пот, началник на малката група от специализирани спасителни кораби на Хънтър, носеше странното име Орл Синана. Ниският, почти като джудже мъж, който побърза да стисне ръката на Пит, се представи като командир Бърдет Денвър, помощник на адмирала. Той се вгледа продължително в лицето на Пит, сякаш искаше добре да го запомни.
— Е, самонадеяни момко… — Пак това обръщение; Пит би дал месечното си възнаграждение, за да забие кокалчетата на юмрука си в зъбите на Хънтър. Гласът на адмирала преливаше от сарказъм. — Сега, ако бъдеш така любезен да ни кажеш кой си и каква е причината да ни прекъсваш, ще ти бъдем вечно благодарни.
— Прекалено сте груб за човек, който няма търпение да узнае защо нося този метален цилиндър — каза Пит, като настани удобно дългото си тяло на един стол и зачака реакция.
Синана го гледаше кръвнишки от отсрещната страна на масата, лицето му беше изкривено от злоба.
— Измет такава! Как смееш да идваш тук и да обиждаш офицер!
— Той явно е побъркан — сопна се Боланд и се наведе към Пит със стегнато и студено лице. — Слушай, глупако, знаеш ли с кого разговаряш?
— Тъй като ми бяхте представени — отвърна язвително Пит, — отговорът ми е „да“.
Синана удари потния си юмрук в масата.
— Бреговия патрул! Ще ида да наредя на Йейгър да повика бреговия патрул, за да го хвърлят в карцера.
Хънтър си запали дълга цигара, метна кибритената клечка към пепелника, но не го улучи и загледа многозначително Пит.