— Жаден съм.
— За какво — попита тя.
— За тебе — рече той.
— Той е хубав мъж — каза готвачката на дамата. — Да го поканим да влезе и да ни разкаже приключенията си.
— Но те са двама — каза дамата.
— Аз ще се занимавам с единия — отвърна готвачката.
— Госпожо — рече Уленшпигел, — ние сме двама наистина, аз и моят нещастен Ламме, който не може да носи и сто ливри на гръб, но като нищо носи в корема си петстотин ливри месо и питиета.
— Моето момче — рече Ламме, — не се подигравай с мене клетия: толкова скъпо ми струва да напълня тоя корем.
— Днес няма да ти струва дори един лиар — каза дамата. — Влезте и двамата.
— Но — рече Ламме — имаме и две магарета, които сме яхнали.
— В конюшнята на господин граф дьо Мегем119 има достатъчно овес — отговори дамата.
Готвачката остави тигана и заведе в двора Уленшпигел и Ламме, възседнали магаретата, които веднага зареваха.
— Това — каза Уленшпигел — е сигналът за предстоящото ядене. Клетите магарета тръбят от радост!
Когато и двамата слязоха, Уленшпигел каза на готвачката:
— Ако ти беше магарица, щеше ли да искаш магаре като мене?
— Ако бях жена — отговори тя, — щях да искам някой момък с весело лице.
— Че какво си тогава, щом не си нито жена, нито магарица? — попита Ламме.
— Аз съм девственица — рече тя, — девственицата не е жена, а още по-малко магарица; разбираш ли, шишко?
Уленшпигел каза на Ламме:
— Не й вярвай, тя е половина от леко момиче и четвърт от две дяволици. Със своите плътски дяволии тя вече си е запазила място върху един дюшек в ада, за да гали там Велзевул.
— Зъл присмехулнико — рече готвачката, — ако косите ти бяха конски косми, не само не бих легнала, но не бих дори стъпила върху дюшек, пълен с тях.
— А аз — рече Уленшпигел — бих искал да изям всичките ти коси.
— Ласкателю — рече дамата, — всички ли жени искаш да имаш?
— Не — отговори Уленшпигел, — стигат ми хиляда, ако са слети в една-едничка като вас.
Дамата му каза:
— Най-напред изпий една кана бира, изяж малко шунка, отрежи си от жигото, излапай тоя пастет и глътни тая салата.
Уленшпигел сплете ръце:
— Шунката — рече той — е хубаво месо; бирата — небесно питие; жигото — божествено; от пастета езикът трепери от удоволствие в устата ти; сочната салата е царско ядене. Но блажен ще бъде онзи, на когото ще дадете да се навечеря с вашата красота.
— Вижте го какво дрънка — рече тя. — Яж първо, негоднико!
Уленшпигел отговори:
— Няма ли да прочетем „Благословение господно“ преди „Благодаря ти, господи“?
— Няма — рече тя.
Тогава Ламме изпъшка:
— Гладен съм.
— Ще ядеш — рече хубавата дама, — щом нямаш друга грижа, освен да ядеш печено месо.
— И прясно също така, каквато беше жена ми — каза Ламме.
При тия думи готвачката се намуси. Но все пак те ядоха до пресищане и пиха здравата. А освен това дамата даде през нощта и вечеря на Уленшпигел, така бе и на другия ден и през следните дни.
Магаретата получиха двойна мяра овес, а Ламме — двойни порции. През цялата седмица той не излезе от готварницата и се наслаждаваше от гозбите, но не и от готвачката, защото мислеше за жена си.
Това ядоса момичето, което казваше, че не е трябвало да безпокои хората, щом мисли само за стомаха си.
А през това време Уленшпигел и дамата живееха приятелски. И един ден тя му каза:
— Тил, ти се държиш съвсем неприлично: кой си ти?
— Аз — рече той — съм син на Щастливия случай и Приятната среща.
— С това не казваш нищо лошо за себе си — рече тя.
— От страх да не ме похвалят другите — отговори Уленшпигел.
— Ще поемеш ли защитата на твоите преследвани братя?
— Пепелта на Клаас удря гърдите ми — отговори Уленшпигел.
— Колко си хубав сега! — рече тя. — Кой е този Клаас?
Уленшпигел отговори:
— Баща ми, който бе изгорен заради вярата.
— Граф дьо Мегем съвсем не прилича на тебе — рече тя; — той иска да потопи в кръв родината ни, която аз обичам, защото съм родена в тоя славен град Анверс. Трябва да знаеш, че той се е споразумял с брабанския съветник Шейф да пусне в Анверс неговите десет роти пехота.
— Аз ще съобщя това на гражданите — каза Уленшпигел — и още сега ще тръгна — бърз като призрак.
119