— Добре — рече Ламот.
Уленшпигел почна да се вмъква между валонците и фламандците като свой човек, но опипваше писмата под куртката си.
Момичетата му викаха:
— Поклоннико, хубавецо поклонник, ела да ни покажеш мъжката си сила.
Уленшпигел се приближаваше до тях и казваше скромно:
— Сестри во Христе, не се подигравайте с бедния поклонник, който ходи през планини и долини да проповядва на войскарите светата вяра.
И поглъщаше с очи техните прелести.
Но леките момичета надничаха между завеските на каруците с живите си лица и думаха:
— Ти си много млад, за да проповядваш на войскарите. Качи се при нас, ние ще те научим на по-сладки приказки.
Уленшпигел на драго сърце щеше да ги послуша, но не смееше заради писмата; две от момичетата бяха подали вече от колата закръглените си бели ръце и се опитваха да го издърпат при тях, но ревнивият им сержант каза на Уленшпигел:
— Махай се или ще те насека на парчета.
И Уленшпигел се отдалечи, като гледаше изпод вежди свежите момичета, позлатени от слънцето, което блестеше отгоре.
Стигнаха до Берхем. Филип дьо Лануа121, владетел на Бовоар и началник на фламандците, заповяда да спрат за почивка.
На това място имаше един средно висок дъб, клоните на който бяха окастрени, освен един дебел клон, отрязан наполовина — на него миналия месец бяха обесили един анабаптист.
Войниците спряха, лавкаджиите отидоха при тях да им продават хляб, вино, бира и най-различни меса. А на момичетата продаваха захар, курабии, бадеми, сладкиши. Като видя това, Уленшпигел усети още по-голям глад.
Изведнъж той се покатери като маймуна на дървото, възседна дебелия клон, който беше седем стъпки над земята, и почна да се шиба с един камшик, а в това време войниците и момичетата се събраха в кръг около него.
— В името на отца и сина и светаго духа — рече той — амин. Писано е: „Който дава на сиромасите, заема на бога.“ Войници и вие хубави дами, прелестни любовни приятелки на тези храбри воини, заемете на бога, искам да кажа, дайте на мене хляб, месо, вино, бира, ако обичате, сладкиши, ако ви се иска, и бог, който е богат, ще ви върне това в купища жълтунки, в потоци сладко вино, в планини кристална захар, в мляко с ориз, което ще ядете в рая със сребърни лъжици.
И продължи жално:
— Не виждате ли с какви страшни мъки се опитвам да изколя прошка за греха си? Няма ли да облекчите лютата болка от тоя камшик, който наранява и окървавява гърба ми?
— Кой е този побъркан? — питаха се войниците.
Приятели — отговори Уленшпигел, — аз не съм побъркан, а разкаян грешник и гладен човек, защото, докато моят дух плаче заради греховете ми, стомахът ми плаче от липса на месо. Добри войскари и вие хубави девойки, виждам между вас тлъста шунка, гъска, наденици, вино, бира, сладкиши. Няма ли да дадете нещо на поклонника?
— Ще дадем, ще дадем — казаха фламандските войници, — проповедникът има добро лице.
И всички почнаха да му хвърлят храна, както се хвърлят топки. Уленшпигел, възседнал клона, не преставаше да говори и да яде.
— Гладът — каза той — прави човека жесток и неспособен за молитва, ала шунката тутакси премахва лошото настроение.
— Внимавай, смахната главо! — рече един сержант и му хвърли бутилка, пълна до половина.
Уленшпигел улови бутилката във въздуха, сръбна няколко малки глътки и рече:
— Ако големият страшен глад се отразява зле върху клетото човешко тяло, има и друго нещо, също така опасно: тревогата на бедния поклонник, комуто щедрите войскари дават кой къс шунка, кой бутилка бира. Защото поклонникът обикновено е много въздържан и ако пие, след като в стомаха си има толкова слаба храна, веднага би се опил.
И както приказваше, хвана във въздуха една кълка от гъска, която му бяха хвърлили.
— Това е просто чудо — рече той — да ловиш във въздуха риба от ливадите. Но тя изчезна вече заедно с кокала. Има ли нещо по-жадно от сухия пясък? Да, безплодна жена и гладен стомах.
Изведнъж той усети, че го мушна в задника върхът на една алебарда и чу един знаменосец, който му казваше:
— Не обичат ли вече поклонниците задушен овнешки бут?
Уленшпигел видя набучен на алебардата голям кокал заедно с месото от задушен овнешки бут. Той го взе и каза:
121