— Разцепи ли се лагерът, хванат е Орански. То ще бъде хубава лимонада138.
— Тия — каза си Уленшпигел — не бива да живеят.
Те тръгнаха в гъстата мъгла. Уленшпигел видя, че селякът им донесе фенер, който те взеха.
Тъй като светлината на фенера често се закриваше от черна сянка, той предположи, че вървят един след друг.
Той напълни аркебуза си и гръмна срещу черната сянка. После видя, че фенерът се сниши и издигна няколко пъти и реши, че щом единият е паднал, другият иска да види каква е раната му. Той отново напълни аркебуза. Сега фенерът тръгна сам бързо и разлюляно по посока на лагера; Уленшпигел отново гръмна. Фенерът се разлюля, после падна, угасна и настана мрак.
Той се затича към лагера и видя коменданта с тълпа войскари, възбудени от гърмежите на аркебуза. Когато ги наближи, Уленшпигел им каза:
— Аз съм ловецът, идете да приберете дивеча.
— Весел фламандецо — каза комендантът, — ти си знаел да разговаряш и по друг начин, не само с езика.
— Думите на езика са вятър — отговори Уленшпигел; — а думите на куршума остават в телата на предателите. Елате с мене.
Те тръгнаха с фенери и той ги заведе до мястото, дето бяха паднали двамината. Действително видяха ги прострени на земята: единият беше умрял, другият береше душа, сложил ръка на гърдите си, дето с последно усилие бе смачкал едно писмо.
Взеха телата, по дрехите личеше, че са тела на благородници и заедно с фенерите отидоха при принца, като прекъснаха съвещанието му с Фридрих дьо Холенхаузен, с хесенския маркграф и с други благородници.
Следвани от ландскнехти и райтери в зелени и жълти куртки, те спряха пред палатката на Мълчаливия и почнаха да викат, за да ги приеме.
Той излезе. Тогава Уленшпигел, който видя, че комендантът се изкашля, преди да почне да го обвинява, го изпревари и каза:
— Ваша светлост, вместо гарвани убих двама предатели — благородници от вашата свита.
И след това разказа всичко, което бе видял, чул и направил.
Мълчаливия не промълви дума. Двата трупа бяха претърсени пред него — Вилхелм Орански Мълчаливия, и пред другите — Фридрих Холенхаузен, хасенския маркграф, Дитрих дьо Сооненберг, граф Албер дьо Насау, граф Хоогстретен, Антоан дьо Лален, управител на Малин, войскарите и Ламме Гудзак, коремът на когото трепереше. В убитите благородници бяха намерени писма, подпечатани от Гранвел и Ноаркарм, с които им се нареждаше да сеят раздори в свитата на принца, за да отслабят силите му, да го принудят да отстъпи и да го предадат на херцога, за да бъде обезглавен, както бе заслужил. „Трябва — се казваше в писмата — да се действува хитро и със заобикалки, та във войската да остане впечатление, че Мълчаливия е сключил вече за своя лична изгода специално споразумение с херцога. Тогава началниците и войниците ще възнегодуват и ще го хванат. В отплата за това всекиму от тях ще бъде платено чрез чек до Фюгер139 в Анверс по петстотин дуката; те ще получат още по хиляда, щом пристигнат в Зеландия очакваните от Испания четиристотин хиляди.“
Пред тоя разкрит заговор принцът, без да каже дума, се обърна към благородниците, началниците и войниците, между които мнозина го подозираха, и посочи мълчаливо двата трупа, като с това искаше да ги укори за тяхното недоверие. Всички бурно възкликнаха:
— Да живее Орански! Орански е верен на родината!
От презрение те искаха да хвърлят труповете на кучетата, но Мълчаливия каза:
— На кучетата трябва да се хвърлят не труповете, а слабостта на духа, която кара хората да се съмняват и в най-чистите намерения.
А началниците и войниците извикаха:
— Да живее принцът! Да живее Орански, приятелят на отечеството!
И гласовете им бяха като гръмотевица, която заплашва несправедливостта.
И принцът посочи труповете и каза:
— Погребете ги по християнски.
— Ами аз? — каза Уленшпигел. — Какво ще стане с моя предан скелет? Ако съм сторил нещо лошо, бийте ме, ако съм действувал добре — възнаградете ме.
Тогава Мълчаливия каза:
— Тоя стрелец ще изтърпи в мое присъствие петдесет удара от суровица, защото е убил без заповед и против всяка дисциплина двама благородници. Той ще получи също така тридесет флорина, задето е гледал и слушал добре.
— Ваша светлост — отговори Уленшпигел, — ако ми дадат предварително тридесетте флорина, аз ще понеса търпеливо ударите от суровицата.
138
Непреводима игра на думи: Орански на френски с д’Orange. Orange е град, отдето носи титлата си Вилхелм Орански, и значи портокал.
139