— Крадецо, де е ракията ми?
Уленшпигел отговори:
— Изпих я. Когато конниците са измокрени до кости, ако един от тях има ракия — тя е на всички. Скъперникът е лош човек.
— Утре ще се бием на дуел и ще те насека на парчета — каза Ризенкрафт.
— Ще се насечем и двамата — отвърна Уленшпигел, — глави, ръце, крака, всичко. Но дали ти нямаш запек, та затова мутрата ти е толкова кисела?
— Имам — отговори Ризенкрафт.
— Тогава — отвърна Уленшпигел — ще трябва да вземеш очистително, а не да се биеш.
Уговориха се, че ще се бият на следния ден на коне и пременени всеки по свой вкус и че ще си кълцат тлъстините с къси и твърди мечове.
Уленшпигел помоли вместо с меч да се бие с тояга. И другият се съгласи.
През това време всички войници минаха реката и по заповед на началниците си се наредиха в добър ред; десетте редици стрелци също я минаха.
И Мълчаливия каза:
— Напред, към Лиеж!
Уленшпигел се зарадва и извика заедно с всички фламандци:
— Да живее Орански, напред към Лиеж!
Но чужденците, особено немците, казаха, че са много измокрени и не могат да вървят. Напразно принцът ги увещаваше, че отиват към сигурна победа и в приятелски град; те не искаха да чуят нищо, запалиха големи огньове и почнаха да се сушат около тях заедно с разседланите си коне.
Нападението на града бе отложено за следния ден, когато Алба, слисан от дръзкото минаване на реката, научи от шпионите си, че войскарите на Мълчаливия не са готови още за нападение.
Затова той заплаши Лиеж и цялото околно население, че ще ги подложи на огън и меч, ако приятелите на принца се раздвижат. Жерар дьо Гросбеке, епископски агент, въоръжи войниците си срещу принца, но той закъсня много по вина на германците — те се бяха уплашили, че гащите им бяха малко мокри.
XIII
Уленшпигел и Ризенкрафт си взеха секунданти, които решиха, че противниците ще се бият без коне и ако победителят пожелае — до смърт: това бяха условията на Ризенкрафт.
Мястото на дуела беше малка полянка с изтравниче.
Още от сутринта Ризенкрафт облече дрехите си на стрелец, надяна шлема си с броня на гърлото, но не закри горната част на лицето си и си сложи ризница без ръкави. Другата риза, която се бе изпокъсала, тури в шлема си, за да му послужи, ако стане нужда, за превръзка. Избра си арбалет от хубаво арденско дърво, колчан с тридесет стрели и дълъг меч, а не сабя за две ръце, каквито са обикновено сабите на стрелците. Пристигна на мястото на дуела, яхнал бойния си кон, който бе с бойно седло, цял брониран, както и главата му, окичена с пера.
Уленшпигел се въоръжи като благородник на военна служба: бойният му кон беше магаре; седлото му — фустите на едно леко момиче; бронята за главата на магарето беше изплетена от върба и украсена отгоре вместо с пера с талаш, който се люлееше. Вместо броня на гърдите си бе сложил къс сланина141, защото, както казваше той, желязото е много скъпо, стоманата — не може да се купи, а от медта напоследък правят толкова топове, че не остава да се въоръжи дори един заек. Вместо шапка той си сложи една хубава салата, още неизядена от охлювите, а отгоре й — лебедово перо, за да го накара да пее, в случай че загине.
Вместо твърд и лек меч той носеше хубава дълга и дебела тояга от бор, на края на която бе вързал метла от борови клонки. От лявата страна на седлото висеше ножът му, също така дървен, от дясната се люлееше неговият боздуган, който беше от бъз и на края с ряпа. Ризницата му бе цялата изпокъсана.
Когато пристигна така пременен на мястото на дуела, секундантите на Ризенкрафт избухнаха в смях, ала немецът не промени киселия си израз.
Тогава секундантите на Уленшпигел поискаха от секундантите на Ризенкрафт германецът да свали железните си доспехи, тъй като Уленшпигел беше брониран само с дрипи. Ризенкрафт се съгласи. Тогава секундантите на Ризенкрафт попитаха секундантите на Уленшпигел защо той се е въоръжил с метла.
— Вие ми позволихте да взема тояга, но не ми забранихте да й придам по-весел вид, като я украся с листа.
— Прави, каквото щеш — казаха четворицата секунданти.
Ризенкрафт не промълви ни дума и кълцаше със ситни удари на меча си хилавите стъбла на изтравничето.