— Да, от лявата страна и по задника ми. Защо направи това, вагабонтин неден?
— От невежество — отговори Уленшпигел. — Много добре зная какво е камшик, както и какво е задник на тясно седло. Та като видях тоя задник — широк, издут, изпънат и по-голям от седлото, казах си: щом човек не може да го щипне с пръст, ремъчето на камшика също няма да го щипне. Сбърках.
При тия думи Ламме се засмя, а Уленшпигел продължи:
— Но в тоя свят не само аз греша от невежество и много други глупци, които разстилат тлъстините си върху седло на магаре, биха могли да ме превъзхождат. Ако камшикът ми е сбъркал с твоя задник, ти сбърка много по-тежко с краката ми, когато им попречи да изтичат при девойката, която се закачаше в градината.
— Мършо за гарваните! — рече Ламме. — Значи, това е било отмъщение!
— Мъничко — отговори Уленшпигел.
XXI
В Дамме Нел живееше тъжна и самотна при Катлин, която зовеше любовно своя студен дявол: ала той не идеше.
— Ах — думаше тя, — ти си богат, миличък Ханске, и би могъл да ми върнеш седемстотинте жълтици. Тогава Зуткин би се върнала от преддверието на небесата жива на земята, а Клаас би се осмял на небето. Ти можеш да сториш това. Махнете огъня, душата иска да излезе, пробийте дупка, душата иска да излезе.
И постоянно сочеше с пръст мястото, дето бяха слагали кълчищата.
Катлин беше много бедна, но съседите й помагаха с бакла, хляб и месо — кой колкото можеше. Общината й даваше някоя пара. А Нел шиеше рокли на богатите гражданки, ходеше в къщите им да глади бельо и печелеше така по един флорин седмично.
И Катлин постоянно повтаряше:
— Пробийте дупка, измъкнете душата ми! Тя чука, за да излезе. Той ще върне седемстотинте жълтици.
И слушайки я, Нел плачеше.
XXII
По него време Уленшпигел и Ламме, снабдени с пътните си листове, влязоха в една малка странноприемница, прилепена към скалите на Самбра, обрасли тук-таме с дървета. Тя имаше надпис: „При Марлер“.
След като изпиха доста бутилки вино от областта на Мьоза, тип бургундско, и изядоха твърде много риба, те се разприказваха със стопанина, яростен папист, който се бе разбъбрил като сврака от изпитото вино и непрекъснато смигаше хитро. Уленшпигел подуши, че в това смигане се крие някаква тайна, и го опи толкова, че стопанинът почна да танцува и да примира от смях. Когато отново седна на масата, той каза:
— Добри католици, пия за ваше здраве.
— Ние пък за твоето — отговориха Ламме и Уленшпигел.
— За изкореняването на бунтовническата и еретическа чума.
— И ние също — отговориха Ламме и Уленшпигел и непрекъснато пълнеха канчето на стопанина, който не можеше да го гледа пълно.
— Вие сте добри хора — каза той, — пия за вашата щедрост, защото аз печеля от изпитото вино. Де са пътните ви листове?
— Ето ги — отговори Уленшпигел.
— Подписани от херцога — рече стопанинът. — Пия за херцога!
— За херцога — отговориха Ламме и Уленшпигел.
Стопанинът продължи да разправя:
— С какво хващат плъховете, мишките и полските мишки? С капани и мишеловки. Кой е полска мишка?
Големият еретик — оранжев142 като адски пламък. Бог е с нас. Те ще дойдат. Хе, хе! Да пием! Налей; аз пека, аз горя. Да пием! Трима добри дребнички протестантски проповедници… Казвам дребнички… добри храбреци, силни войници, същински дъбове!… Да пием! Няма ли да отидете и вие с тях в лагера на големия еретик? Аз имам пътни листове, подписани от него… Там вие ще видите тяхната работа.
— Ще отидем в лагера — отговори Уленшпигел.
— Те ще свършат там добра работа и някоя нощ, яви ли се сгоден случай (стопанинът подсвирна и изобрази човек, който коли друг). Стоманеният вятър ще попречи на насауския дрозд143 да пее. Да, да пием за това!
— Ти си весел, макар че си женен — отговори Уленшпигел.
Стопанинът отговори:
— Нито съм бил женен, нито съм. Аз пазя тайните на големците. Да пием! Жена ми би ги откраднала в леглото, за да ме обесят и да остане вдовица, преди природата да е пожелала това. Хвала на бога! Те ще дойдат… Де са новите пътни листове? Върху моето християнско сърце. Да пием! Те са ей там, на около триста крачки по пътя, близо до Марш де Дам. Виждате ли ги? Да пием!
— Пий — каза му Уленшпигел, — пий: аз пия за краля, за херцога; за проповедниците, за Стоманения вятър; пия за тебе, за себе си, пия за виното и за бутилката. Но ти съвсем не пиеш. — И при всяка наздравица Уленшпигел пълнеше чашата му и стопанинът я изпразваше.
143