Тогава Утенхове каза:
— Вие сте пратеници на принца. Яжте и пийте.
И шунката зацвъртя в тигана, както и кървавиците, а виното се лееше и чашите се пълнеха. И Ламме започна да пие като сух пясък и да яде здравата.
Момци и девойки от чифлика идеха и надничаха през открехнатата врата, за да погледат как той работи с челюстите си. И ония, които му завиждаха, казваха, че и те биха могли да направят същото.
Към края на обеда Томас Утенхове каза:
— Тая седмица оттук ще тръгнат сто селяни под предлог, че ще работят на язовете в Брюге и в околността. Те ще пътуват на групи от по пет-шест души по различни пътища. В Брюге чакат лодки, за да ги закарат в Емден144 по море.
— Ще бъдат ли снабдени с оръжие и пари? — попита Уленшпигел.
— Всеки ще има по десет флорина и по един голям нож.
— Бог и принцът ще те възнаградят — рече Уленшпигел.
— Аз не работя за награда — отговори Томас Утенхове.
— Какво правите — каза Ламме, като дъвчеше една дебела черна кървавица, — какво правите, господин домакине, та тая кървавица е толкова ароматна, толкова сочна и с такава приятна мазнина?
— То е, защото слагаме в нея канела и котешка билка — рече домакинът.
След това се обърна към Уленшпигел:
— Едзар, граф Фрисландски, все още ли е приятел на принца?
Уленшпигел отговори:
— Той крие това, но в Емден дава убежище на неговите кораби.
И добави:
— Трябва да отидем в Маастрихт.
— Няма да можеш — каза домакинът, — армията на херцога е пред града и в околностите.
Той го заведе на тавана и му посочи в далечината знамената и флагчетата на конниците и пехотинците, които се движеха из полето.
Уленшпигел каза:
— Аз ще мина през тях, ако вие, който имате власт в тоя край, ми дадете едно разрешение за женитба. Колкото за булката, тя трябва да бъде мила, нежна и хубава и да е съгласна да се омъжи за мене, ако не завинаги, поне за една седмица.
Ламме рече с въздишка:
— Не прави това, синко, тя ще те напусне, когато ти гориш от любовен огън. Леглото, в което сега спиш толкова спокойно, ще ти се стори като дюшек от бодлив чимшир и ще пропъжда сладкия ти сън.
— Ще се оженя — отговори Уленшпигел.
А Ламме, като видя, че на масата нямаше вече нищо за ядене, много се натъжи. Но намери в една паница курабии и ги схруска печално.
Уленшпигел каза на Томас Утенхове:
— И тъй да пием! Намерете ми една жена — богата или бедна. Ще отида с нея в църквата, ще накарам свещеника да благослови брака ни. Той ще ни даде венчално свидетелство, което няма да е валидно, тъй като ще бъде от папист-инквизитор; ние ще го накараме да удостовери в него, че всички сме добри християни, че сме се изповядали и причестили, че живеем според апостолските наредби на нашата света майка римската църква, която изгаря децата си, и че следователно призовава върху нас благословията на нашия свети отец — папата, на небесното и земно войнство, на светците, на светиците, на старшите свещеници, на свещениците, монасите, войскарите, палачите и другите негодници. Снабдени с това свидетелство, ние ще се приготвим за обичайното сватбено пътуване.
— Ами жената? — рече Томас Утенхове.
— Ти ще ми я намериш — отговори Уленшпигел. — И тъй аз ще взема две каруци, ще ги украся с обръчи, накитени с борови клонки, с чимшир и книжни цветя и ще кача вътре неколцина от ония добри хора, които искаш да изпратиш на принца.
И продължи:
— Ще впрегна в едната кола два твои коня, а в другата — нашите магарета. В първата кола ще бъдем жена ми и аз, моят приятел Ламме и свидетелите на венчавката; в другата — свирачите на флейти и барабанчиците. И след това с веселите сватбени знамена, със свирни, биене на барабан, с песни и с пиене ще минем в бърз тръс по широкия друм, който води към бесилките или към свободата.
— Ще ти помогна — рече Томас Утенхове. — Но жените и девойките ще поискат да тръгнат с мъжете си.
— Ще тръгнем с божията помощ — рече едно хубавичко девойче, което надникна през открехнатата врата.
— Ако потрябва, ще приготвя четири каруци — каза Томас Утенхове; — по тоя начин ще прекараме повече от двадесет и пет души.
— Херцогът ще бъде изигран — рече Уленшпигел.
— А флотата на принца ще има няколко добри войници повече — отговори Томас Утенхове.
Той поръча да съберат с камбана слугите и прислужничките му и им каза:
144