— Сам? — рече Ламме.
И той веднага спря магарето си и то почна да скубе трънаците, с които бе обрасъл целият път. И магарето на Уленшпигел спря и почна също да пасе.
— Сам? — рече Ламме. — Ти няма да ме оставиш самичък, синко, това би било истинска жестокост. След като загубих жена си, да загубя и приятеля си — това няма да го бъде! Няма вече да се оплаквам, обещавам ти. И щом трябва — той дигна гордо глава, — ще вървя под дъжд от куршуми, да! И сред мечове, да! Срещу тия отвратителни войскари, които пият кръв като вълци. И ако някой ден падна в нозете ти окървавен и поразен смъртно, погреби ме, а ако видиш жена ми, кажи й, че съм умрял, защото не можах да живея в тоя свят, без да съм обичан от някого. Не, не бих могъл, синко Уленшпигел!
И Ламме заплака. А Уленшпигел се разчувствува, като видя това кротко мъжество.
XXVII
По него време херцогът раздели армията си на две части; на едната заповяда да върви към херцогството Люксембург, на другата към маркграфството Намюр.
— Тук има — каза Уленшпигел — някакъв военен план, който не разбирам; все едно, да вървим без страх към Маастрихт.
Когато вървяха край Мьоза, близо до града, Ламме видя, че Уленшпигел разглежда внимателно всички кораби, които плаваха по реката, и спря пред един, на носа на който бе изобразена сирена. Сирената държеше щит, на който върху черен фон беше написано със златни букви Г. И. Х. — Господ Исус Христос.
Уленшпигел кимна на Ламме да спре и започна да подсвирква весело като чучулига.
На кораба дойде един човек, изкукурига като петел и по знак на Уленшпигел, който зарева като магаре и му посочи събрания на кея народ, почна и той да реве страхотно като магаре. Магаретата на Уленшпигел и на Ламме провесиха уши и запяха своята родна песен.
Край тях минаваха жени, както и мъже, яхнали на коне, които теглеха с въжета кораби по реката, и Уленшпигел каза на Ламме:
— Тоя човек се подиграва и с нас, и с нашите добичета. Да го нападнем ли на кораба му?
— По-добре той да дойде тук — отговори Ламме.
Тогава една жена се обади:
— Ако не искате да се върнете с отрязани ръце, със счупени кръстове и насечени мутри, оставете Стерке Пир147 да реве колкото си иска.
— И-а! И-а! И-а! — ревеше собственикът на кораба.
— Оставете го да реве — каза жената. — Завчера го видяхме как качи на раменете си една кола, натоварена с тежки бурета бира, и как спря друга кола, карана от един много силен кон. А ей там — посочи жената към странноприемницата „Синята кула“ — той хвърли от двадесет крачки ножа си и проби една дъбова дъска, дебела дванадесет пръста.
— И-а! И-а! И-а! — викаше собственикът на кораба, а едно момченце на дванадесет години се качи на палубата и почна също така да реве.
Уленшпигел каза:
— Не щем да знаем за твоя Силен Петър! Колкото и да е силен той, ние сме по-силни от него и ето моят приятел Ламме ще изяде, без да хлъцне, двамина като него.
— Какво думаш, синко? — попита Ламме.
— Това, което е — отговори Уленшпигел, — не ми противоречи от скромност. Да, добри хора, булки и работници, след малко ще видите как той ще заработи с ръце и ще изпрати на оня свят тоя знаменит Силен Петър.
— Мълчи — рече Ламме.
— Твоята сила е известна — отговори Уленшпигел. — Не можеш я скри.
— И-а! — ревеше собственикът на корана.
— И-а! — ревеше момченцето.
Неочаквано Уленшпигел пак подсвирна много мелодично като чучулига. И мъже, жени и работници го попитаха, възхитени, отде е научил това божествено подсвиркване.
— В рая — отговори Уленшпигел, — аз ида направо оттам.
Сетне се обърна към човека, който продължаваше да реве, и го посочи подигравателно с пръст.
— Защо стоиш там, на кораба си, нехранимайко? Не смееш да слезеш на земята и тук да се подиграваш с нас и с нашите добичета, а?
— Не смееш ли? — рече Ламме.
— И-а! И-а! — ревеше собственикът на кораба. — Господа магарета, които ревете, качете се на кораба ми.
— Прави, каквото правя аз — каза тихичко Уленшпигел на Ламме.
И се обърна към собственика на кораба.
— Ако ти си Силния Петър, аз пък съм Тил Уленшпигел. А тия тук са нашите две магарета Иеф и Жан, които умеят много по-добре от тебе да реват, защото това им е естественият говор. А ние нямаме никакво желание да се качваме на твоите разглобени дъски. Корабът ти е същинска каца, която се връща назад, щом някоя вълна я блъсне, и върви само заднишком както раците.