И всеки път, когато Уленшпигел се връщаше от Дестелберг, Ламме му казваше:
— Какво носиш? Щастие или нещастие?
— Уви! — отговаряше Уленшпигел. — Мълчаливия, брат му Людвиг, другите началници и французите бяха решили да навлязат по-навътре във Франция, за да се съединят с принц Конде154. Така те щяха да спасят злочестата белгийска земя и свободата на съвестта. Но бог не пожела това: германските райтери и ландекнехти отказаха да вървят нататък, като заявиха, че са дали клетва да се бинт срещу херцог Алба, а не срещу Франция. След като напразно ги моли да изпълнят задълженията си. Мълчаливия бе принуден да ги заведе през Шампан и лотарингия в Страсбург, отдето те се върнаха в Германия. Всичко се обърква поради това внезапно и твърдоглаво оттегляно: френският крал въпреки договора си с принца отказвала му даде обещаните пари; английската кралица пожелала да му изпрати пари, за да освободи наново града и областта Кале; ала нейните писма били заловени и предадени на лотарингския кардинал и той съчинил отрицателен отговор.
И така ние виждаме как тая прекрасна войска, нашата надежда, се стопява както призраците, щом пропее петелът; по бог е с нас и ако на суша не ни върви, водата ще извърши своето дело. Да живее Голтака!
XXXII
Един ден момичето дойде цяло обляно в сълзи и каза на Ламме и Уленшпигел.
— В Мьолестее Спелле пуска от затвора срещу пари убийците и крадците. А изпраща на смърт невинни. Между тях е и моят брат Михиелкин! Ах, чуйте какво ще ви кажа; вие сте мъже и трябва да отмъстите за него. Един мръсен и подъл развратник, известен съблазнител на деца и девойчета, Питер дьо Роозе, е причина за цялото зло. Ах! Една вечер брат ми Михиелкин и Питер дьо Роозе били по едно и също време, но не на една маса, в кръчмата „Сокола“, дето всеки бяга от него като от чума.
Брат ми, който не искал да бъде с него в едно помещение, го нарекъл мръсен развратник и му заповядал да се маха оттам.
Питер дьо Роозе му отвърнал:
— Братът на една публична жена не бива да си вири толкова носа.
Той лъже: аз не съм публична, а любя само оня, когото си харесам.
Тогава Михиелкин запратил в лицето му каната си с бира, казал му, че лъже като гаден безпътник, какъвто е в действителност, и му се заканил, че ако не се пръждоса, ще завре юмрука си, чак до лакътя, в устата му.
Оня пак се опитал да приказва, но Михиелкин изпълнил, което рекъл: ударил го здравата два пъти в челюстта, хванал го за зъбите, с които той хапел, и го извлякъл на улицата, дето го оставил безмилостно, съвсем пребит.
След като оздравял, Питер дьо Роозе отишъл — тъй като не могъл да търпи самотията — в „int Vagevuur“ — същинско чистилище и жалка кръчма, дето ходят само сиромаси. Но и там дори дрипльовците не отивали при него. И никой не му говорел освен някои селяни, които не го познавали, и неколцина нехранимайковци — скитници или дезертьори от войската. Но и там много пъти го били, защото той беше драка.
Когато началникът Спелле дойде с двамата си палачи в Мьолестее, Питер дьо Роозе вървеше навсякъде като куче подире им, черпеше ги до пресищане с вино, месо и им плащаше всички удоволствия, които могат да се купят с пари. Така той стана техен сътрапезник и другар и започна да проявява цялата си злоба, за да измъчва ония, които мразеше — а те бяха всички жители на Мьолестее, и особено моя нещастен брат.
Започна с Михиелкин. Лъжесвидетели, вагабонти, лакоми за флорини, заявиха, че Михиелкин бил еретик, че приказвал мръсотии за Богородица и много пъти в кръчмата „Сокола“ хулил бога и светците и че освен това имал в един сандък не по-малко от триста флорина.
Макар че свидетелите не бяха почтени хора, Михиелкин бе арестуван и тъй като Спелле заедно с агентите си заяви, че доказателствата са достатъчни за подлагане обвиняемия на мъчение, Михиелкин бе провесен за ръцете на един скрипец, закован на тавана, като закачиха на краката му по една тежест от петдесет ливри.
Той отрече обвинението и каза, че ако в Мьолестее има някой негодник, мръсник, богохулник и развратник — това е тъкмо Питер дьо Роозе, а не той.
Но Спелле не искаше да чуе нищо и каза на агентите си да дигнат Михиелкин до тавана и оттам да го пуснат с все сила заедно с тежестите на краката. Те направиха това, и то тъй жестоко, че кожата и мускулите на глезените му се разкъсаха и долните части на краката едва се държаха.
Михиелкин настояваше, че е невинен и Спелле заповяда да почнат пак да го мъчат, като му подхвърли, че ако му брои сто флорина, той ще го освободи и няма да го безпокои.
154