И откри лицето си.
— Жена ми, жена ми! — извика Ламме.
И поиска да скочи на леда.
— Твоята вярна жена! — рече тя.
И хукна да бяга.
Ламме понечи да скочи от палубата на леда, но един войник го дръпна за наметката и му попречи. Той крещя, плака, моли се да му позволят да скочи. Но капитанът каза:
— Ако напуснеш кораба, ще бъдеш обесен.
Ламме пак се опита да скочи на леда, но един стар Голтак го възпря и му каза:
— Подът е влажен, ще си намокриш краката.
И Ламме седна на задника си, като плачеше и продължаваше да вика:
— Жена ми, жена ми! Пуснете ме да отида при жена си!
— Пак ще я видиш — рече Уленшпигел. — Тя те обича, но повече от тебе обича бога.
— Побесняла дяволица! — изкрещя Ламме. — Щом обича бога повече от мъжа си, защо ми се явява тъй прелестна и желана? И ако ме обича, защо ме оставя?
— Можеш ли да виждаш хубаво в дълбок кладенец? — попита Уленшпигел.
— Ах! — каза Ламме. — Скоро ще умра.
И остана върху палубата бледен и извън себе си.
През това време дойдоха хората на Симонен Бол със силна артилерия.
Те стреляха срещу кораба, който им отвърна. И гюллетата им разтрошиха всичкия лед наоколо. Привечер заваля топъл дъжд.
Вятърът духаше от запад, морето се развълнува под леда и го дигна на грамадни късове, които се изправяха, падаха, сблъскваха се, качваха се един върху друг и това бе опасно за кораба; но щом зората разкъса нощните облаци, той изопна своите платнени крила като птица на свободата и отплава в открито море.
Там те се присъединиха към флотата на господин Люмей дьо ла Марш162, адмирал на Холандия и Зеландия, чийто кораб като на капитан и главнокомандуващ носеше фенер високо на мачтата си.
— Виж го хубаво, синко — рече Уленшпигел, — тоя няма да те пощади, ако речеш да избягаш от кораба. Чуваш ли гласа му как тряска като гръмотевица? Виж колко е широкоплещест и як, каква му е висока снагата! Погледни дългите му ръце и извити нокти! Виж кръглите му и студени очи, очи на орел, и дългата му заострена брада, която той ще остави да порасне, докато избеси всички монаси и свещеници, за да отмъсти за смъртта на двамата графове! Виж колко е страшен и жесток; ако продължаваш непрекъснато да хленчиш и викаш: жена ми! — той ще заповяда чисто и просто да те обесят.
— Синко — отговори Ламме, — тъй приказва за бесилото на ближния оня, на когото примката на въжето е вече на шията.
— Ти ще увиснеш пръв. Това е моето приятелско пожелание — каза Уленшпигел.
— Аз ще те видя — отговори Ламме — как ще изплезиш на бесилото два метра извън човката си тоя отровен език!
Всеки от тях мислеше, че другият се шегува.
През тоя ден корабът на Трелонг плени един бискайски кораб, натоварен с живак, със златен прах, вина и подправки. Корабът бе очистен от всичко, което съдържаше — хора и стока, както лъв очиства волски кокал.
То бе по същото време, когато херцогът наложи жестоки и чудовищни данъци на Нидерландия, като задължи всички жители, които продаваха движими и недвижими имоти, за да плащат хиляди флорина на всеки десет хиляди. И тая такса беше постоянна. Всички търговци и продавачи на каквото и да е трябваше да плащат на краля една десета от цената на продаденото и народът казваше, че от една стока, която се препродава десет пъти в седмицата, кралят вземаше всичко.
И по тоя начин търговията и индустрията отиваха към разорение и смърт.
А Голтаците превзеха морската крепост Ла Бриел, която бе наречена Разсадник на свободата.
II
През първите дни на месец май, когато под ясно небе корабът се носеше гордо по вълните, Уленшпигел запя:
162