— Аз ще остана — каза Йоос Дамман — и ще ми бъде приятно да гледам как се измъчва магьосницата на скамейката. Как ти се вижда брачното легло, миличка?
И Катлин отговори със стенание:
— Студени ръце, горещо сърце, Ханс, любими. Жадна съм. Главата ми гори!
— А ти, жено — рече управителят, — нищо ли няма да кажеш?
— Чувам — каза тя — колата на смъртта и тракане на сухи кости. Жадна съм! И тя ме откарва до голяма река, дето има вода, студена и бистра вода; но тая вода е огън. Ханс, приятелю, развържи тия въжета. Да, аз съм в чистилището и виждам горе господа Исус Христос в неговия рай и милосърдната Богородица Дева. О, мила Богородице, дай ми една капчица вода; недей яде сама тия хубави плодове.
— Тая жена е обзета от страшно безумие — рече един от общинските съветници. Трябва да я махнем от пейката за мъчение.
— Тя не е по-безумна от мене — каза Йоос Дамман, — това са чисти преструвки и комедии. — И каза заплашително на Катлин: — Ще те видя скоро в огъня, колкото и хубаво да се преструваш на безумна.
И той скръцна със зъби и се засмя на своята жестока измислица.
— Жадна съм — продължи Катлин, — смилете се, жадна съм. Ханс, любими, дай ми да пия. Колко си блед! Пуснете ме да отида при него, господа съдии. — Разтвори широко уста и извика: — Да, да, сега те слагат огън в гърдите ми и дяволите ме връзват за това страшно легло. Ханс, вземи сабята си и ги убий, ти си толкова силен. Вода! Дайте ми да пия! Дайте ми да пия!
— Пукни, магьоснице — рече Йоос Дамман, — трябва да се пъхне в устата й една запушалка163, за да престане тая проста селянка да плещи срещу мене, благородника.
При тия думи един общински съветник, враг на благородниците, отговори:
— Господин управителю, противно на законите и обичаите на империята е да се запушва със запушалка устата на хората, които са подложени на разпит, защото те са призвани тук да кажат истината, за да можем да ги съдим по думите им. Това се позволява само при случаите, когато обвиняемият е осъден и може от ешафода да почне да говори на народа, и така да го разчувствува, че да причини народни вълнения.
— Жадна съм — каза Катлин, — Ханс, миличък, дай ми да пия.
— А! Измъчваш ли се — рече той, — проклета магьоснице, единствена причина на всички тия страдания; но в тая стая за мъчения ти има да изтърпиш изтезанията със свещи на естрападата164; с клечки под ноктите на краката и ръцете. Ще те сложат гола на ковчег с капак, изострен на върха като нож, и ти ще признаеш, че не си луда, а мръсна магьосница, на която сатаната е заповядал да върши зло на благородниците. Дайте ми да пия!
— Ханс, любими — каза Катлин, — не се сърди на твоята робиня; аз ще понеса хиляди мъки за тебе, повелителю мой. Господа съдии, пощадете го; дайте му пълно канче, а на мене оставете само капчица. Ханс, не е ли дошъл още часът да извикаш като морски орел?
Тогава управителят попита Йоос Дамман:
— Защо уби на дуел Хилбер?
— То беше — рече Йоос — за една девойка от Хейст, която и двамата искахме да имаме.
— Една девойка от Хейст ли? — извика Катлин и с все сила се помъчи да се дигне от скамейката. — Ти си ме лъгал заради друга, дяволе, дяволе-изменник. А знаеш ли ти, че аз бях зад яза и те чух, когато каза, че искаш да вземеш всичките Клаасови пари? Значи, то е било, за да отидеш да ги похарчиш за пиене и ядене с нея! О! А пък аз бих му дала кръвта си, ако можеше да я превърне в злато! И всичко това за друга! Бъди проклет!
Ала изведнъж, както плачеше и се мъчеше да се обърне на скамейката за мъчения, тя добави:
— Не Ханс, кажи, че пак ще обичаш злочестата си робиня и аз ще разровя земята с пръсти и ще намеря някакво съкровище; да, има едно съкровище; и аз ще тръгна с лескова пръчица, която се наклонява натам, дето има метали; ще намеря съкровището и ще ти го донеса. Целуни ме, мили, и ще бъдеш богат; и всеки ден ще ядем месо и пием бира; да, да, ония, които са там, също пият бира, студена, пенлива бира. О, господа, дайте ми само една капчица, аз цяла горя; Ханс, аз зная къде има леска, но ще трябва да чакаме пролетта.
— Мълчи, магьоснице — рече Йоос Дамман, — аз не те познавам. Ти си помислила Хилбер за мене: той идваше при тебе. И с твоя побъркан ум ти го наричаше Ханс. Разбери, че не се казвам Ханс, а Йоос; ние, Хилбер и аз, бяхме еднакви на бой; аз не те познавам; навярно Хилбер е откраднал седемстотинте жълтици; дайте ми да пия; баща ми ще плати сто флорина за едно малко канче вода; но аз не познавам тая жена.
164
Средновековно мъчение: издигат наказания високо върху специално построена скеля и го спускат с вързани отзад ръце и крака да пада един или няколко пъти.