Управителят се опита да разгъне пергаментното топче, но не можа. А Йоос Дамман се смееше.
Един от общинските съветници каза:
— Да натопим топчето във вода и след това да го изсушим на огън. Ако по някакъв тайнствен начин то се е слепило, огънят и водата ще разрешат загадката.
Донесоха вода, палачът запали на поляната голям огън от дървета; през зелените клонки на липата на правосъдието димът възлизаше син към чистото небе.
— Не слагайте писмото във вода — рече един общински съветник, — защото, ако е писано с нишадър, разтворен във вода, буквите ще се изличат.
— Не — каза хирургът, който присъствуваше, — буквите няма да се изличат, водата само ще смекчи лепилото, което пречи да се отвори това вълшебно топче.
Натопиха пергамента във вода и когато омекна — разгънаха го.
— Сега — каза хирургът — сложете го до огъня.
— Да, да — каза Нел, — сложете пергамента до огъня; господин хирургът е на прав път, защото убиецът побледня и краката му затрепереха.
При тия думи Йоос Дамман рече:
— Нито съм побледнял, нито треперя, малко, просташко чудовище, което иска да убие един благородник; но няма да успееш: след шестнадесет години лежане в земята пергаментът трябва да е изгнил.
— Пергаментът не е изгнил — каза общинският съветник, — тъй като чантата е подплатена с коприна, а коприната не гние от пръстта и червеите не са засегнали пергамента.
Сложиха пак пергамента до огъня.
— Господни управителю, господин управителю — каза Нел, — ето на̀, от огъня мастилото се показа, заповядайте да се прочете писмото.
Когато хирургът се готвеше да го прочете, Йоос Дамман протегна ръка да грабне пергамента, но Нел, бърза като вятър, се хвърли, блъсна ръката му и рече:
— Ти няма да го пипнеш, защото там е написана твоята смърт или смъртта на Катлин. Ако днес твоето сърце, убиецо, сълзи кръв, нашето от петнадесет години сълзи; петнадесет години вече Катлин страда; петнадесет години мозъкът в главата й гори заради тебе; петнадесет години, откак Зуткин умря от последиците на мъченията; петнадесет години ние търпим оскъдица, дрипави и потънали в немотия — но горди! Четете писмото, четете писмото!
— Четете писмото! — викаха мъжете, а жените плачеха. — Нел е смела! Четете писмото! Катлин не е магьосница!
И секретарят зачете:
На рицаря Хилбер, син на Виллем Рийвиш, рицарят Йоос Дамман — поздрав.
Скъпи приятелю, не пилей вече парите си на карти, на зарове и на други хазартни игри. Аз ще ти кажа как се печели сигурно. Превръщаме се на дяволи, на хубави дяволи, обичани от жените и девойките. Вземаме хубавите и богатите, оставяме грозните и бедните; и нека те да плащат удоволствието си. В Немско за шест месеца аз спечелих от тоя занаят пет хиляди рийксделдера165. Когато обичат някой мъж, жените са готови да дадат и последната си риза; избягвай стиснатите, с тънки носове, които не плащат веднага за удоволствието си. А за да изглеждаш хубав и истински дявол, когато се съгласят да те приемат нощем, известявай, че пристигаш с вик на някоя нощна птица. А за да имаш истинско лице на дявол, на страшен дявол, натъркай лицето си с фосфор, защото, когато е влажен, той блести на места. Миризмата му е лоша, но те ще мислят, че това е миризмата на ада. А който ти пречи — убивай; все едно — мъж, жена или животно.
Ние скоро ще отидем заедно при Катлин, хубава, лъскава, щедра женичка; щерка й Нел, мое дете, ако Катлин ми е била вярна, е хубавичка и мила; ти ще я вземеш без много труд; аз ти я давам, защото тия копелета, които не можеш със сигурност да признаеш за свой плод, не ме интересуват. Досега майка й вече ми даде двадесет и три жълтици, цялото си състояние. Но тя крие едно съкровище, което, ако не се лъжа, е наследството от Клаас, изгорения в Дамме еретик: седемстотин жълтици, подлежащи на конфискуване, но добрият крал Филип, който изгори толкова много свои поданици, за да ги наследи, не можа да сложи лапата си върху това сладко съкровище. Ала в моята кесия то ще свърши повече работа, отколкото в неговата. Катлин ще ми каже де е то; ние ще си го разделим. Само че ще ми дадеш по-голямата част, защото аз го открих.
Колкото се отнася до жените, тъй като те ще бъдат наши нежни и влюбени робини, ние ще ги отведем в Немско. Там ще ги научим да станат дяволици и да подлудят от любов всички богати граждани и благородници; там и те, и ние ще живеем от любовта, за която ще ни плащат хубави рийксделдери, кадифета, коприна, злато, бисери и скъпоценности; така ще станем богати без труд и без знанието на пашите дяволици ще бъдем обичани от най-хубавите жени, като, разбира се, ги караме да ни плащат. Всички жени оглупяват, когато мъжът знае да запали в тях любовния пламък. Катлин и Нел ще бъдат по-глупави от другите и ще ни се подчиняват във всичко, тъй като ще ни смятат за дяволи; ти си казвай името, но никога не споменавай името на баща си Рийвиш. Ако съдията залови жените, ние ще си заминем, без те да ни познават и да могат да ни издадат. Напред, верни приятелю! Щастието се усмихва на младите, както казваше покойният, негово свето величество Карл V, големият майстор в любовните и военни работи.