И като спря да чете, секретарят каза:
— Това е писмото, подписано е — Йоос Дамман, рицар.
И народът викна:
— На смърт убиецът! На смърт магьосникът! На кладата съблазнителят! На бесилото крадецът!
А управителят каза:
— Хора, пазете тишина, за да можем да съдим този човек свободни от всякакво влияние.
А на общинските съветници рече:
— Ще ви прочета второто писмо, намерено от Нел зашития джоб на празничната пола на Катлин; ето какво съдържа то:
Мила магьоснице,
ето ти рецептата на една течна сме от билки, изпратени ми лично от жената на Люцифер: помощта на тая смес ти ще можеш да се пренесеш ни слънцето, на луната и звездите, да разговаряш с първичните духове, които носят богу хорските молби, и да минеш през всички градове, селища, реки и ливади на цялата вселена. Ще стриеш и ще смесиш по равни части stromonium, solanum somniferum166, буника, опиум, пресни връхчета от конопени стръкове, беладона и татул.
Ако искаш, ще отидем довечера на сборището на духовете: но трябва да ме обичаш повече и да не си тъй стисната, както беше оная вечер, когато не поиска да ми дадеш десет флорина, уж си нямала. Аз зная, че ти криеш едно съкровище, но не искаш да ми го кажеш. Да не би да не ме обичаш вече, сладко мое сърце?
— На смърт магьосникът! — викна народът.
Управителят каза:
— Трябва да сравним двата почерка.
Сравниха ги и установиха, че си схождат.
Тогава управителят се обърна към благородниците и знатните мъже, които бяха там:
— Признавате ли, че този човек е господин Йоос Дамман, син на общинския съветник от Ганд?
— Да — казаха те.
— Познавахте ли — рече той — господин Хилбер, син на Виллем Рийвиш, рицар?
Един от благородниците, по име Ван дер Цикелеи, каза:
— Аз съм от Ганд, моят дом е на площада „Сен Мишел“, аз познавам Виллем Рийвиш, рицар, общински съветник, в Ганд. Преди петнадесетина години той загуби син на двадесет и три години, който беше развратник, лентяй, картоиграч; но всеки му прощаваше, защото беше млад. Оттогава никой не чу нищо за него. Искам да видя сабята и кесията на мъртвеца.
Когато ги видя, той каза:
— Сабята и камата имат на дръжката си герба на Рийвиш: три сребърни риби на небесносиньо поле. Същия златен герб виждам между бримките на плетената кесия. Каква е тая друга кама?
Управителят рече:
— Тя беше забита в тялото на Хилбер Рийвиш, сина на Виллем.
— Виждам на него — каза благородникът — герба на Дамман: червена кула върху сребърно поле. Бог и всички светии да ми бъдат на помощ.
И другите благородници казаха:
— Това са гербовете на Рийвиш и на Дамман. Бог и всички светии да ни бъдат на помощ.
Тогава управителят рече:
— На основание на чутите и четени от общинския съд доказателства установено е, че благородникът Йоос Дамман е магьосник, убиец, съблазнител на жени, крадец на кралско имущество и поради това е виновен в оскърбление на небесната и земна власт.
— Вие казвате това, господин управителю — отвърна Йоос, — но не можете да ме осъдите поради липса на достатъчно доказателства; аз не съм, нито съм бил някога магьосник; аз само се преструвах на дявол. Колкото пък до моето светещо лице, вие имате рецептата, както и рецептата за течността, която, щом съдържа буника — отровно растение, — е само приспивателно средство. Когато тая жена, истинска магьосница, гълташе течността, тя заспиваше и мислеше, че е на магьосническото сборище, че играе там хоро, обърната с лице извън кръга, и се кланя на дявол, който в образа на козел седи върху олтар. След като хорото свършваше, тя мислеше, че целува дявола под опашката, както правят магьосниците, а след това се отдаваше с мене, нейния любовник, на странни съчетания, които допадаха на нейния извратен ум. Ако съм имал, както казва тя, студени ръце и хладно тяло, това е белег за младост, а не за магьосничество. В любовните работи студенината не трае дълго. Но Катлин вярваше онова, което й се искаше, и ме смяташе за дявол, макар че съм мъж от плът и кръв, както ме виждате. Само тя е виновна: като ме смяташе за дявол и ме приемаше в леглото си, тя съгрешаваше мислено и на дело против бог и светия дух. Следователно тя, а не аз съм вършил престъплението магьосничество. Тя е, която подлежи на изгаряне като зла, коварна магьосница, а иска да мине за луда, за да прикрие злобата си.