Тил Уленшпигел

— Кой е този? Виждала съм го някъде и струва ми се, че го познавам.

— Той струва сто флорина откуп — отговори Ламме.

XXII

Него ден флотата имаше празник. Въпреки острия декемврийски вятър, въпреки дъжда, въпреки снега всички Голтаци от флотата бяха на палубите. Сребърните полумесеци блестяха сиво-жълто с червеникав блясък по зеландските шапки. И Уленшпигел запя:

Освободен е Лайден. Кървавият херцог напуска Нидерландия174. Камбани, зазвънете. Камбанен хор, залей небето с песента си. Звъннете, чаши и бутилки. Когато някой пребит избяга, уплашен и с опашка свита, той поглед замъглен от кръв извръща към своите гонители жестоки. Раздраната му челюст затреперва като във гърчове пред смърт. Замина вече кървавият херцог! Звъннете, чаши и бутилки! Да живей Голтака! Сам себе си би искал той да хапе, ала тоягите зъбите му строшиха; и бузеста глава навел, той си припомня ония дни на кръв и лакомия. Замина вече кървавият херцог: забийте, барабани, за прослава, забийте, барабани, за война!                 Да живей Голтака!

Той моли дявола: „Продавам тая кучешка душа,                         но дай ми поне един час пълна власт отново.“ „За мен душата ти не струва нито херинг“ — отвръща дяволът — „И не ми трябва.“ Зъби не се намират и не бива корави късове да се ядат. Замина вече кървавият херцог.                 Да живей Голтака!

Мъничетата жалки — крастави, сакати, родени и умиращи върху сметта, надигат крак и пръскат оня, който убиваше с неутолима страст.                 Да живей Голтака!

Той не обичаше жените, ни приятели, нито веселия, ни слънцето, ни своя крал освен Смъртта, обручена със него, която още в дните предгодежни пречупи лапичките му — защото не обича горделиви хора. Забийте барабаните за радост!                 Да живей Голтака!

И куците, и крастави, и еднооки мъничета из улиците дигат крак отново и пръскат го със топло и солено, а с тях и хрътки, и овчарски псета, и кучета унгарски и брабански, а също от Намюр и Люксембург.                 Да живей Голтака!

И натъжен, и с муцуна във пяна при господаря си отива той да пукне, а господарят му с ритник ще го посрещне, защото недостатъчно бил хапал. Във пъкъла той за Смъртта се жени и тя му казва: „Моят херцог.“ А той на нея: „Моя инквизиция.“                 Да живей Голтака!

А вий, камбани, зазвънете силно, камбанен хор, пространството със песни изпълни; звънете, чаши и бутилки!                 Да живей Голтака!

Книга пета

I

Когато заловеният от Ламме монах разбра, че Голтаците не искат да го убиват, а само да вземат откуп, почна да вири нос на кораба.

— Гледайте — рече той, като се разхождаше и клатеше яростно глава, — гледайте в каква бездна от мръсни, черни и просташки ужаси попаднах, щом стъпих в тая дървена каца. Ако не бях тука, аз, когото бог е помазал…

— С кучешка мас ли? — попитаха Голтаците.

— Кучета сте вие — отговори монахът и продължи, — да, крастави, скитащи, мръсни, оскубани кучета, избягали от тучната пътека на нашата майка, светата католическа църква, за да поемете посталите пътища на нашата дрипава протестантска църква. Да, ако не бях аз тук, във вашата дървена калевра, във вашата каца, бог отдавна би я потопил в най-дълбоките морски бездни заедно с вас, с вашите прокълнати оръжия, с вашите дяволски топове, с вашия певец-капитан, с вашите богохулни полумесеци, да, чак в неизбродимите дълбини на царството на сатаната, дето няма да ви горят, не, а ще замръзнете, ще треперете, ще умрете от студ — и така до веки веков. Да, бог в небесата ще угаси по тоя начин вашата нечестива злоба срещу нашата блага света майка католическата църква, срещу преподобните светци, срещу техни преосвещенства владиците и благословените наредби, които бяха обмислени с такава мекота и зрялост. Да, и горе от рая аз ще ви гледам морави като цвекло или бели като ряпа — толкова студено ще ви бъде. Нека бъде така, да бъде, да бъде!

174

Алба напуснал Нидерландия на 18 декември 1573 година.