Матросите, войниците и юнгите му се надсмиваха и го замерваха със сух грах, издухван с тръбички. А той закриваше с ръце лицето си от това обстрелване.
II
След като кървавият херцог напусна страната, тя бе управлявана от господата Медина Сели и дьо Рекесенс, които не бяха толкова жестоки. След това от името на краля управляваха Генералните щати175.
През това време жителите на Зеландия и Холандия, които имаха голямата изгода, че морето и язовете бяха техни природни укрепления, въздигнаха свободни храмове на бога на свободните; и папските палачи можеха редом с тях да пеят своите химни; а принц Орански Мълчаливия се въздържа да учреди една наместническа и кралска династия…
Белгия беше разорена от валонците176, недоволна от сключеното примирие в Ганд177, което, както се говореше, трябваше да сложи край на всички вражди. И тия валонци Pater noster knechten178, с едри черни броеници на шиите — две хиляди бяха намерени в Спиенна, в Хено, — отвличаха волове и коне, по хиляда и двеста, по две хиляди наведнъж, като избираха най-хубавите, отвличаха в полята и зеленчуковите градини жени и девойки, ядяха, без да плащат, и изгаряха в хамбарите селяните, които ходеха въоръжени, защото, както казваха, не искаха да ограбят плода на тежкия им труд.
И хората от народа си приказваха: „Дон Хуан179 ще пристигне със своите испанци и негово височество ще дойде със своите французи — не с хугенотите, а с папистите и Мълчаливия, който иска да управлява в мир Холандия, Зеландия, Гелдерн, Утрехт и Оверисел, отстъпва с тайно споразумение белгийските области, та господин Анжуйски да се възцари там.“
Но други от народа имаха още доверие.
„Господата от Генералните щати — казваха те — имат двадесет хиляди души, добре въоръжени, със силна артилерия и добра конница. Те ще се противопоставят на всички чужди наемници.“
Ала добре осведомените казваха: „Господата от Генералните щати имат двадесет хиляди души на книга, но не в полето: те нямат конница, и на една левга от лагера им Pater noster khechten им крадат под носа конете. Те нямат и артилерия, защото решиха да изпратят на дон Себастиян180 в Португалия сто топа с барут и гюллета, макар че бяха необходими тук; и никой не знае де са отишли двата милиона екю, които платихме на четири пъти в данъци и контрибуции; гражданите на Ганд и на Брюксел се въоръжават, Ганд — за протестантизма, а Брюксел — като Ганд; в Брюксел жените бият тамбурини, докато мъжете им правят укрепления. И Ганд храбрият изпраща на Брюксел веселия барут и топове, които му не достигат за отбрана срещу недоволните и срещу испанците.“
И всички в градовете и в равнината виждат, че не бива да се вярва нито на господата, нито на мнозина други. И ние гражданите, и хората от простия народ сме наскърбени дълбоко, че след като дадохме парите си и сме готови да дадем и кръвта си, виждаме, че нищо добро не се върши за татковината ни. И макар че с големи усилия най-сетне всички оръжия са приготвени за борба срещу враговете на страната, Белгия е боязлива и гневна, защото няма верни водачи, за да я поведат към бой и победа.
И добре осведомените си приказваха:
„При сключването на примирието в Ганд холандските и белгийски благородници се заклеха да изкоренят враждите, както и белгийските и нидерландските области да си помагат взаимно; заявиха, че наредбите вече не съществуват, че конфискациите се премахват и че се установява мир между двете религии; обещаха, че ще сринат всички стълбове, трофеи, надписи и статуи, издигнати от херцог Алба, за да ни опозори. Ала враждите са живи в сърцата на водачите; благородниците и духовенството подхранват раздора между отделните държави на Съюза; те получават пари, за да плащат на войниците, а ги използуват да тъпчат стомасите си; има петнадесет хиляди ненасрочени дела за искове по конфискувани имущества; лютераните и католиците се съюзяват срещу калвинистите; законните наследници не могат да изгонят грабителите от имотите си; статуята на херцога е съборена, ала образът на инквизицията е в сърцето им.“
И злочестият прост народ и тъжните граждани продължаваха да очакват смелия и верен водач, който ще ги поведе в бой за свободата.
И те си приказваха: „Де са знаменитите мъже, подписали Компромиса, обединили се, както казваха самите те, за доброто на родината? Защо тия двулики хора сключиха тоя толкова «свещен» съюз, щом трябваше веднага да го разкъсат? Защо се събраха с такъв шум и възбудиха гнева на краля, а сетне се разделиха като страхливци и предатели? Както бяха петстотин — големи и малки благородници, сплотени като братя, — те щяха да ни спасят от испанската ярост; но те пожертвуваха благоденствието на белгийската земя заради своето лично благоденствие, както сториха Егмонт и Хоорн.“
175
Генерални щати — народни събрания при кралските управления, начиная от 14 век, в които са представени трите съсловия: духовенство, благородници и трето съсловие.
176
177
Гандското примирие било сключено на 8 ноември 1576 година в град Ганд като отбранителен и нападателен съюз на 13 провинции (католически и протестантски) против испанците.
178
Буквално „роби на Отче наш“ — така нарекли валонците заради фанатичната им привързаност към католицизма.
179
180