Тил Уленшпигел

„Горко ни! — казваха те. — Ето иде дон Хуан, честолюбивият красавец, враг на Филип, но още по-голям враг на отечеството ни. Той иде от името на папата и за себе си. Благородниците и духовенството ни предадоха.“

И започнаха нещо като война. По стените на големите и малки улици на Ганд и Брюксел, дори по мачтите на корабите на Голтаците се появиха съобщения с имената на предатели, командуващи армии и коменданти на крепости; името на граф Лидеркерке, който не защити замъка си срещу дон Хуан; на управителя на Лиеж, който пожела да предаде града на дон Хуан; на господата Аершот, Мансфелд, Берлаймонт и на Расенгиен; имената на хора от Държавния съвет, на Жорж дьо Лаленг, наместник във Фрисландия, на командуващия армия господин Росиньол, агент на дон Хуан, посредник за убийства между Филип и Жореги181, несръчния атентатор на принц Орански; името на архиепископа на Камбре, който поиска да пусне испанците в града; имената на анверските езуити, които предлагаха на Генералните щати три бурета злато — два милиона флорина, — за да не разрушат замъка и да го държат за дон Хуан; на лиежкия епископ; на католическите отвратителни проповедници, които клеветяха патриотите; на утрехтския епископ, когото гражданите изпратиха другаде да пасе тревата на предателството; на ордените на монасите-просяци, които интригуваха в Ганд в полза на дон Хуан. Жителите на Боа льо Дюк приковаха на позорния стълб името на кармелитския монах Пиер, който, подпомогнат от епископа и духовенството му, бе решил да предаде града на дон Хуан.

В Дуе те все пак не обесиха куклата182 на ректора на университета, който също се бе поиспанчил; но по корабите на Голтаците личаха върху гърдите на обесените кукли имената на монаси, свещеници и висши духовници и на хиляда и осемстотин богати жени и девойки от Малинския манастир, които хранеха с парите си палачите на родината и ги китеха със злато и накити.

И върху тия кукли, позорища за предатели, личеше името на маркиз Харро, комендант на крепостта Филипвил, който бе прахосвал на вятъра военните и съестни припаси, за да предаде после крепостта на неприятеля, под предлог, че му липсват храни; името на Белвер, който предаде Лембург, макар че градът можеше да се държи още осем месеца; имената на председателя на фламандския държавен съвет, на магистрата на Брюге, на малинския магистрат, които пазеха градовете си за дон Хуан; на господата от Сметната камара в Гелдерн, закрита поради измяна; на членовете на Брабанския съвет, от канцеларията на херцогството, от тайния съвет и от съвета на финансите; на управителя и кмета на Менин и на лошите съседи от Артоа, които оставиха да минат свободно две хиляди французи, тръгнали за плячка.

— Горко ни! — думаха си гражданите. — Ето херцог Анжуйски стъпи в нашата страна; той иска да бъде наш крал; видяхте ли го как влезе в Монс — дребничък, с широк таз, едър нос, жълто лице и насмешлива уста? Той е голям принц и обича необикновените видове любов; за да има в името му женствена прелест и мъжествена сила, наричат го господин господин негова анжуйска висока светлост.

Уленшпигел беше замислен. Той запя:

Грей яркото слънце сред синьо небе; знамена, огледала и дръжки на саби — обвийте ги в креп, обвийте ги в траурен креп и накити скъпи махнете. Песента за Смъртта аз започвам, на предатели песента пея!

Те стъпиха с крак на гърдите и шията на гордите наши земи — на Брабан и на Фландрия, на Хено и Анверс, на Артоа и на Люксембург. Стръв користна тука ги води. За тия предатели пея.

Когато врагът оплячкосва навсякъде, когато испанците влизат в Анверс, попове, владици, началници бойни, в премени от свила и сърма, с лица, зачервени от вино, се точат из всичките улици — позорно вървят из града.

И инквизицията затова победно тържествува. И Тителмановците нови затварят глухонеми — че били еретици. Аз песен за предателите пея.

181

Хауреги Хуан — се опитал да убие през март 1582 година Вилхелм Орански.

182

Кукла, изобразяваща лицето, което се излага на публичен позор. Обикновено тия кукли биват обесени или изгаряни от тълпата.