— Дай ни ядене и пиене от най-хубавото, което имаш.
Съдържателят, който бе чул да се споменава за девет флорина, помисли, че флорините бяха в кесиите им, и ги попита какво желаят.
Тогава всички едновременно се развикаха:
— Сланина с грах, яхния от говеждо, от телешко, от овнешко, от пиле. — Ами надениците да не са за кучетата? И кой не е грабвал кървавица и черна, и бяла, щом подуши миризмата й? Ох, колко кървавици съм виждал аз, когато очите ми гледаха. — Де са андерлехтските Koekebakken65 с масло? Те пеят в тигана сочни, хрупкави и отварят страшна жажда. — Кой ще ми донесе яйца с шунка или шунка с яйца, тия двама побратими, толкова приятни за устата? — Де сте вие, небесни choesels66, гордо плаващи мръвки месо сред бъбреци, гребени на петли, телешки ядки, волски опашки, овнешки крака и много лук, пипер, карамфил, мускатово орехче, всичкото задушено с три кани бяло вино вместо сос? — Кой ще ви донесе при мене, божествени свински суджуци, толкова кротки, че не промълвите думица, когато човек ви поглъща? Вие пристигате направо от Страната на изобилието, тлъстата страна на лентяите, които вечно ближат сосове. Но де сте вие, изсъхнали листа от миналите есени! — Аз искам яхния с бакла! — За мене свински уши. — За мене молитвена броеница от жълтунки, в която бекасите ще бъдат Отче наш, а Веруюто — един тлъст петел.
Съдържателят отговори добродушно:
— Ще ви се донесе един омлет от шестдесет яйца, а като пътепоказатели за вашите лъжици — петдесет черни кървавици, забучени и изпускащи пара над тая планина от ядене, а отгоре на това големи чаши бира — то пък ще бъде реката.
Лиги потекоха от устата на клетите слепци и те казаха:
— Давай тук и планината, и пътепоказателите, и реката.
А братята от ордена „Гуляйджийското лице“ и жените им, седнали вече заедно с Уленшпигел на масата, си говореха, че за слепите тоя ден е ден на невидимо угощение и че затова тия нещастници губят половината от удоволствието си.
Когато омлетът, украсен с магданоз и латинка, носен от съдържателя и четворица готвачи, пристигна, слепите се нахвърлиха веднага върху му и почнаха да бъркат вътре. Но съдържателят с доста усилия сложи на всекиго по равна част в паницата.
Жените се трогнаха, като видяха как лапат слепите, въздишайки блажено, тъй като бяха много гладни и гълтаха кървавиците като стриди. А пълните чаши бира се изливаха в стомасите им като водопад от върха на планина.
Когато облизаха паниците си, те отново поискаха Koekebakken, жълтунки и нови фрикасета.
Но съдържателят им поднесе голям съд, пълен само с говежди, телешки и овнешки кокали, които плаваха в хубав сос. Сега той не им раздели гозбата.
Когато натопиха хубаво в соса парчета хляб и ръцете си до лактите и измъкнаха само телешки ребра и овнешки кокали, та дори и говежди челюсти, всеки от тях помисли, че неговият съсед е взел всичкото месо и почнаха да се удрят яростно един друг с кокали по лицата.
Братята от „Гуляйджийското лице“, след като се смяха до насита, пресипаха част от своите ястия в чиниите на бедняците и когато някой от тях потърсваше кокал, за да удря, намираше дрозд, пиле, една-две чучулиги, а през това време жените дърпаха главите им назад и наливаха изобилно в устата им брюкселско вино. И когато те опипваха слепешката, за да разберат отде идеха тия ручеи от амброзия, хващаха някоя фуста и се мъчеха да я задържат. Но жените веднага се изплъзваха.
Така слепите се смяха, пиха, ядоха и пяха. Някои от тях, подушили хубавичките жени, тичаха като побъркани из залата, пощръклели за любов, но дяволитите девойчета ги объркваха, като се криеха зад някой брат от „Гуляйджийското лице“, и казваха: „Целуни ме де“. Слепите се опитваха, но вместо жена целуваха брадатото лице на някой мъж, като получаваха и по една ругатня.
Братята от „Гуляйджийското лице“ пяха и слепите пяха. И веселите булки се смееха, трогнати от тяхната радост.
Когато минаха тия сладостни часове, съдържателят на странноприемницата им каза:
— Добре си хапнахте и пийнахте, дайте сега седемте флорина.
Всеки от тях почна да се кълне, че кесията не е у него и посочваше съседа си. Поради това избухна помежду им ново сбиване, като се мъчеха да се удрят с крак, с юмрук или с глава, но не сполучваха и удряха напосоки, защото братята от „Гуляйджийското лице“, като виждаха какво става, ги разделяха един от друг. И ударите се сипеха напразно освен един, който за зла чест улучи лицето на съдържателя; той се ядоса, претърси ги поред и намери у тях всичко на всичко една стара иконка за шия, седем лиара, три копчета от панталони и броениците им.