И народът одобри гласно това жестоко снизхождение.
Тогава палачът върза Катлин за стълба, сложи на остриганата й глава снопче от кълчища и ги запали. Кълчищата горяха дълго и Катлин викаше и плачеше.
След това я отвързаха и отведоха извън територията на Дамме с каруца, защото краката й бяха изгорени.
XXXIX
Когато Уленшпигел беше в Боа льо Дюк в Брабан, достопочтените управници на града поискаха да го назначат за свой шут, но той се отказа от тая чест, като рече:
— Пътуващият поклонник не може да бъде шут на едно място, а само в странноприемниците и из пътищата.
По същото време Филип, който беше крал и на Англия68, дойде да посети бъдещите си наследствени страни — Фландрия, Брабан, Хенау, Холандия и Зеландия. Той бе подкарал тогава двадесет и деветата си година; в неговите сиви очи личеше черна меланхолия, дива потайност и жестока решителност. Студено бе лицето му, вцепенена — покритата с червеникави коси глава, вцепенени — мършавото тяло и хилавите му крака. Той говореше бавно и неясно, сякаш имаше вълна в устата си.
Между турнирите, борбите с копие и празненствата той посети веселото херцогство Брабан, богатото графство Фландрия и други свои владения. Навсякъде той се закле, че ще спазва дадените привилегии, ала когато в Брюксел се заклеваше върху евангелието, че ще зачита Златната була69, дадена на Брабан, ръката му се сгърчи така силно, че трябваше да я дръпне от светата книга.
Той отиде в Анверс, дето издигнаха за посрещането му двадесет и три триумфални арки. Градът изразходва двеста осемдесет и седем хиляди флорина за тия арки и за костюмите на хиляда осемстотин седемдесет и девет търговци, всичките облечени в алено кадифе, както и за скъпите ливреи на четиристотин и шестнадесет лакеи и блестящите копринени облекла на четири хиляди граждани, облечени еднакво. Бяха устроени многобройни празненства от риториците на почти всички нидерландски градове.
Между различните шутове-мъже и жени, там можеше да се види „Принцът на любовта“ от Турне, яхнал свиня, която се казваше Астарта; „Кралят на глупаците“ от Лил, който бе хванал един кон за опашката и вървеше отзад; „Принцът на забавите“ от Валансиен, който се забавляваше, като броеше колко пъти пърди магарето му; „Абатът на радостта“ от Аррас, който пиеше брюкселско вино от шише с формата на молитвеник и това четиво беше весело; „Абатът от Ат“, който носеше само изпокъсани долни дрехи и изтъркани обуща, но държеше една наденица, с която добре хранеше корема си; „Главатарят на лекомислените“, момче, яхнало една плашлива коза, което препускаше сред множеството и получаваше заради нея чести удари с юмрук; „Абатът на сребърната чиния“ от Кенуа, който бе яхнал коня си и се преструваше, като че ще седне в чиния, и казваше: „Няма толкова голямо животно, което да не може да се опече на огън.“
Те вършеха всевъзможни безгрижни лудории, но кралят си остана тъжен и строг.
Същата вечер маркграфът на Анверс заедно с кметовете, военачалниците и висшите духовници се събраха, за да измислят игра, която би могла да разсмее крал Филип.
Маркграфът каза:
— Не сте ли чували за някой си Перкин Якобсен, шут на град Боа льо Дюк, много известен със смехориите си?
— Да — отговориха другите.
— Тогава — рече маркграфът — нека дойде тук и да покаже някой хубав номер, защото краката на нашия шут са сякаш от куршум.
— Да го повикаме — рекоха другите.
Когато анверският пратеник отиде в Боа льо Дюк, казаха му, че шутът Перкин пукнал от смях, но че в града се намира пътем друг един шут, който се нарича Уленшпигел.
Пратеникът го намери в една кръчма, дето ядеше фрикасе от миди и от черупките им правеше пола на девойче.
Уленшпигел изпадна във възторг, като разбра, че заради него е дошъл от Анверс общински пратеник, яхнал хубав кон от Вьорн-Амбахт и водещ за юздата друг.
Без да слиза от коня, пратеникът го попита знае ли, или може ли да измисли някой нов номер, който би могъл да разсмее крал Филип.
— Под косите си имам цял рудник от шеги — отговори Уленшпигел.
Тръгнаха. Двата коня препускаха и носеха към Анверс Уленшпигел и пратеника.
Уленшпигел се представи на маркграфа, на двамата кметове и на общинарите.
— Какво мислиш да правиш? — попита го маркграфът.
68
Филип бил мъж на английската кралица Мария Тюдор, за която се оженил на 25 юли 1554 година.
69
„Златната грамота на Брабан“ — към особено важните държавни актове се прикрепвал златен печат и те се наричали „Златни були“, т.е. грамоти. Златната грамота на Брабан се наричала Joyeuse entree, което значи буквално „Радостно влизане“.