— Не ти казах това — извика шивачът.
— Аз се свих в бурето, може ли да се вижда така? — отговори Уленшпигел.
— Ела тук — рече шивачът, — седни върху масата и почвай да правиш гъсти, един до друг бодове и уший дрехата като тоя вълк (вълк наричаха дълга селска дреха).
Уленшпигел взе дрехата, разряза я на парчета и я уши по такъв начин, че заприлича на вълк.
Когато шивачът видя това, извика:
— Какво направи, дявол да те вземе?
— Вълк — отговори Уленшпигел.
— Зъл присмехулнико! — рече шивачът. — Вярно, аз ти казах вълк, но ти знаеш, че вълк значи дълга селска дреха.
След някое време той му каза:
— Калфа, преди да си легнеш, нахвърляй ръкавите на тая куртка („нахвърлям“ на шивашки език значи тропосвам).
Уленшпигел закачи куртката на един гвоздей и цялата нощ хвърля отгоре й ръкавите.
От дигнатия шум дойде шивачът:
— Нехранимайко — каза му той, — каква нова и лоша шега си измислил?
— Че това лоша шега ли е? — отвърна Уленшпигел. — Вижте тия ръкави: цяла нощ съм ги хвърлял върху куртката и пак не можаха да се задържат.
— То се знае — рече шивачът — и затуй аз ще те изхвърля на улицата; ще видиш дали ще можеш да се задържиш там.
XLIX
През времето, когато Катлин биваше у някои добри съседи, които я пазеха добре, Нел отиваше сама далеч, много далеч, до Анверс, покрай Еско или другаде, търсейки непрекъснато да зърне в лодките по реката и по прашните пътища своя приятел Уленшпигел.
А Уленшпигел, който беше по това време в Хамбург, отиде един ден на панаира; там той видя, че е пълно с търговци, между тях няколко стари евреи, които живееха от лихварство и вехтошарство.
И Уленшпигел пожела да почне търговия и затова събра от земята конски лайна и ги занесе в жилището си, което беше някаква издатина от крепостната стена. Там той ги изсуши. След това купи червена и зелена коприна, направи малки торбички, сложи вътре лайната и ги завърза отгоре с панделки, като че бяха пълни с мускус. После скова от няколко дъски сандъче, окачи го със стари въжета за врата си и отиде на пазара, като носеше пред себе си сандъчето, пълно с торбички. Вечер той запалваше сред тях една свещица, за да се виждат.
Когато някой го попиташе какво продава, той отговаряше загадъчно:
— Ще ви кажа, само че говорете тихо.
— Но какво е това? — питаха купувачите.
— Това са — отговаряше Уленшпигел — зърна, по които се предсказва бъдещето, донесени направо от Арабия във Фландрия и приготвени най-изкусно от известния Абдул Медил, потомък на великия Мохамед.
Някои купувачи си приказваха:
— Турчин е.
Други:
— Поклонник е, дошъл от Фландрия; не го ли познавате по изговора му?
И бедняците, окаяни и дрипави, идваха при Уленшпигел и му казваха:
— Дай ни от тия зърна, които предсказват.
— Ако имате да платите по един флорин — отговаряше Уленшпигел.
И бедняците, окаяни и дрипави, си отиваха тъжни и думаха:
— Радостите на тоя свит са само за богатите.
Мълвата, че се продават такива зърна, скоро се пръсна из пазара. Гражданите си казваха:
— Там някакъв фламандец има зърна, по които се предсказва бъдещето, осветени в Ерусалим, на гроба на нашия спасител Исус; но казват, че не искал да ги продава.
И всички граждани отиваха при Уленшпигел и искаха да купят от зърната.
Но Уленшпигел, който търсеше големи печалби, отговаряше, че те не са още достатъчно узрели и окото му гледаше към двама богати евреи, които се разхождаха из пазара.
— Много бих искал да зная — рече един гражданин — какво ще стане с моя кораб, който е сега по морето.
— Ще се издигне до небето, ако вълните са много високи — отговори Уленшпигел.
Друг един му посочи своята хубавичка, цяла поруменяла щерка и му каза:
— Тя ще върви добре, нали?
— Всичко върви нататък, където природата иска — отговори Уленшпигел, защото бе видял как девойчето даде ключ на един момък, а той, надул се от доволство, каза на Уленшпигел:
— Господин търговецо, дайте ми една от вашите предсказващи торбички, за да видя сам ли ще спя тая нощ.
— Писано е — отговори Уленшпигел, — че който сее ръжта на съблазънта, пожънва рогатината76 на рогоносците.
Младежът се ядоса:
— За кого подмяташ? — рече гой.
— Зрънцата казват, че ти пожелават щастлив брак и съпруга, която да не те премени с шапката на Вулкан. Ти знаеш ли тая шапка?