И добави проповеднически:
— Защото жена, която дава капаро още при пазарлъка за женитба, по-късно раздава на безценица на другите цялата стока.
А девойчето, което искаше да се представи за самоуверено, рече:
— Всичко това вижда ли се в предсказващите торбички?
— Там се вижда и един ключ — пошепна й на ухото Уленшпигел.
Но момъкът си беше отишъл вече заедно с ключа.
Неочаквано Уленшпигел забеляза как един крадец измъкна от сергията на един саламджия наденица, дълга около аршин, и я пъхна над наметката си. Продавачът не го видя. Крадецът се приближи много весело до Уленшпигел и му каза:
— Какво продаваш, пророче на злочестини?
— Торбички, в които ще видиш, че ще бъдеш обесен, защото много си обичал надениците — отговори Уленшпигел.
При тия хуми крадецът избяга бързо, а окраденият продавач се развика:
— Крадец! Дръжте крадеца!
Но беше вече много късно.
Докато Уленшпигел приказваше, двамината богати евреи, които слушаха много внимателно, се приближиха до него и му казаха:
— Какво продаваш, фламандецо?
— Торбички — отговори Уленшпигел.
— Какво се вижда — попитаха те — с твоите предсказващи зрънца?
— Бъдещето, щом човек ги посмуче — отвърна Уленшпигел.
Двамата евреи си поговориха и по-възрастният каза на другия:
— Така ще можем да видим кога ще дойде нашият месия; това ще бъде голяма утеха за нас. Хайде да купим една торбичка. По колко ги продаваш?
— По петдесет флорина — отговори Уленшпигел. — Ако не ви отърва, пръждосвайте се. Който не купува нива, няма нужда да пренася тор.
Като видяха, че Уленшпигел е неотстъпчив, те му броиха парите, взеха една торбичка и тръгнаха към мястото, дето се събираха и дето скоро се струпаха всички евреи, научили, че един от двамата старци бе купил някаква тайна, с която можеха да узнаят и да разгадаят за дохождането на месия.
Тъй като знаеха цялата работа, те пожелаха да посмучат торбичката, без да плащат, но най-старият Йеху, който я бе купил, заяви, че той ще опита.
— Синове на Израел — рече той, като държеше в ръка торбичката, — християните се подиграват с нас, гонят ни и викат подире ни като след крадци. Филистимляните искат да ни превият по-ниско от земята; те плюят в лицата ни, защото бог отслаби тетивата на нашите лъкове и вдигна ръката си от нас. Дълго ли още, боже, господ на Аврам, на Исак и на Яков, когато чакаме добро, ще ни връхлита зло, а когато се надяваме на светлина, ще идва мрак? Ще се явиш ли скоро на земята, божествен местя? Кога християните ще се изпокрият в пещерите и дупките на земята от страх пред тебе и пред твоята величава слава, ако ти се вдигнеш, за да ги накажеш?
И евреите възкликнаха:
— Ела, месия! Смукни, Йеху.
Йеху смукна, повърна и извика жаловито:
— Истина ви казвам, това са само лайна, а фландърският поклонник е мошеник.
Тогава всички евреи се спуснаха към него, отвориха торбичката, видяха какво съдържа тя и хукнаха яростно към панаира, за да търсят Уленшпигел, но той беше офейкал.
L
Един жител на Дамме, който не можеше да плати на Клаас за въглищата, му даде най-ценното, което имаше: арбалет77 с дванадесет остри железни стрели.
През часовете, когато нямаше работа, Клаас стреляше с арбалета и не един заек бе убит от нето и сготвен на фрикасе, задето бе обичал много зелето.
Тогава Клаас ядеше лакомо, а Зуткин, загледана в широкия безлюден път, казваше:
— Тил, сине, не усещаш ли миризмата на соса? Той сигурно е гладен. — И унесена, тя искаше да запази неговата част от яденето.
— Ако е гладен — рече Клаас, — той си е виновен; нека си дойде и ще яде като нас.
Клаас имаше гълъби; той обичаше освен това пеенето и цвъртежа на жълтунките, кадънките, врабците и на другите пойни и чуруликащи птичета. И затова с удоволствие стреляше соколите и ястребите, царствените хищници на тоя птичи народ.
Веднъж, когато мереше въглища в двора, Зуткин му посочи една голяма птица, която се рееше във въздуха над гълъбарника. Клаас взе арбалета си и каза:
— Дяволът да е на помощ на негово ястребско величество!
Той сложи стрела на лъка и остана в двора да следи всяко движение на птицата, за да не я изпусне. Беше по здрач. Клаас съзираше само една черна точка. Той пусна стрелата и видя как в двора падна един щъркел.