На това писмо императорът отговори:
Господине и сине,
Признавам, че вашите неприятности са големи, но помъчете се да ги изтърпите, без да се дразните, докато получите една по-бляскава корона. Няколко пъти вече аз съм изказвал намерението си да се оттегля от Нидерландия и от другите си владения, тъй като почвам да остарявам и боледувам и поради това зная, че не ще мога да се браня успешно срещу Хенрих Френски, наречен Втори79, защото богинята на щастието обича младите. Помислете също така, че като владетел на Англия чрез вашата мощ вие вредите на Франция — нашата неприятелка.
Аз бях позорно бит при Мец и загубих четиридесет хиляди души. Трябваше да бягам от Саксонеца. Ако бог със своята небесна благост не поиска да ми възвърне предишната сила и издръжливост, имам намерение, господине и сине, да напусна кралствата си и да ги предам на вас.
Затова бъдете търпелив и дотогава изпълнявайте напълно дълга си срещу еретиците, като не щадите никого — мъже, жени, девойки и деца, защото с голямо прискърбие научих, че госпожа кралицата често е молила милост за тях.
LIII
Уленшпигел, след като бе вървял дълго време и нозете му се разкървавиха, срещна в Майнцската епархия една каруца с поклонници, която го закара до Рим.
Когато стигна в града и слезе от колата, на прага на една странноприемница той съзря хубавичка булка, която му се усмихна, щом видя, че той я гледа.
Насърчен от любезността й, той каза:
— Стопанке, ще подслониш ли един пътуващ поклонник? Дойде време да се освободя от греховете си.
— Ние даваме подслон на всички, които ни плащат.
— Аз имам в кесията си сто дуката — отговори Уленшпигел, който имаше всъщност само един — и искам да похарча заедно с тебе първия от тях, като изпием бутилка старо римско вино.
— В тия свети места — рече тя — виното не е скъпо. Влез и пий за едно солдо.
Те пиха заедно толкова дълго, като дрънкаха за празни работи, и изпразниха толкова бутилки, че стопанката се принуди да каже на прислужницата да се занимава вместо нея с клиентите, а тя и Уленшпигел се оттеглиха в една вътрешна стая, цялата от мрамор и студена като самата зима.
Склонила глава на рамото му, тя го попита кой е. Уленшпигел отговори:
— Аз съм сир Развейпрах, граф Скитнишки, барон Фукара и в Дамме, моя роден град, имам двадесет и пет хектара лунна светлина.
— Коя е тази страна? — попита стопанката, като пи от потира на Уленшпигел.
— Тя е една страна — рече той, — дето хората сеят илюзии, лудешки надежди и празни обещания. Но ти не си родена под лунна светлина, ти, сладка стопанке, чиято кожа благоухае на амбра, а очите блестят като бисери. Тъмното злато на твоите коси е цветът на слънцето; и само Венера без всякаква завист е могла да създаде твоите обли рамене, твоите трепкащи гърди, твоите закръглени ръчички. Ще вечеряме ли заедно?
— Хубавецо, поклонниче от Фландрия — каза тя, — защо си дошъл тук?
— За да приказвам с папата — отговори Уленшпигел.
— О — каза тя, като сключи ръце, — да приказваш с папата! Ами че аз съм оттук и никога не съм могла да говоря с него.
— А аз ще говоря — каза Уленшпигел.
— Но — рече тя — знаеш ли де живее той, как изглежда, какви навици има, какъв е начинът на живота му?
— Разправиха ми по пътя — отговори Уленшпигел, — че името му е Юлий III80, че е гуляйджия, веселяк и развратен, добър събеседник и изкусен в препирните. Казаха ми също така, че се сприятелил извънредно много с някакъв просяк, черен, мръсен и див, който просел милостиня с една маймуна, и че когато се възкачил на папския престол, той го направил монтски кардинал и че се разболява, щом не го види един ден.
— Пий — рече тя — и не говори толкова високо.
— Разправят също така — продължи Уленшпигел, — че един ден, когато не намерил за вечеря студения паун, който той казал да му запазят, изпсувал като простите войници „Al dispett di Dio, pottadi Dio“. — „Аз, наместник божи, мога да напсувам заради един паун, щом господарят ми се е ядосал за една ябълка!“ Виждаш, нали, миличка, че познавам папата и знам какъв човек е той.
— Ох — рече тя, — не приказвай за това на други хора. И все пак ти няма да го видиш.
— Ще говоря с него — рече Уленшпигел.
— Ако това стане, ще ти дам сто флорина.
79
80
Юлий III се качил на папския престол на шестдесет и пет години и бил папа от 1550 до 1555 година.