— Ела с мене — рече ландграфът.
И му посочи една голяма стая с широки, съвсем голи стени:
— Ето залата — рече той.
— Ще бъда доволен — рече Уленшпигел, — ако на тия стени се сложат големи завеси, за да се запазят картините ми от мухите и праха.
— Ще бъдат сложени — рече ландграфът.
Когато поставиха завесите, Уленшпигел поиска да му дадат трима чираци, за да му приготвят боите.
Цели тридесет дни Уленшпигел и чираците само ядоха и пиха, без да щадят нито вкусните гозби, нито старите вина. Ландграфът се грижеше да имат всичко.
Но на тридесет и първия ден той подаде нос през открехнатата врата на залата, дето Уленшпигел бе казал, че не бива да се влиза.
— Е, Тил — рече той, — де са портретите?
— Съвсем не са готови — отговори Уленшпигел.
— Не мога ли да ги видя?
— Още не.
На тридесет и шестия ден той пак пъхна носа си през открехнатата врата.
— Е, Тил, как е? — попита той.
— О, господин ландграф, наближават към края.
На шестдесетия ден ландграфът се ядоса и влезе в стаята:
— Покажи ми веднага портретите — рече той.
— Слушам, страшни господарю — отговори Уленшпигел, — но благоволете да не вдигате завесата, докато не дойдат тук господа военачалниците и придворните дами.
— Добре — каза ландграфът.
По негова заповед дойдоха всички.
Уленшпигел се бе изправил до плътно спуснатата завеса.
— Господин ландграф — рече той, — госпожо ландграфке, господин люнебургски херцог и вие всички хубави дами и храбри военачалници, зад тая завеса аз нарисувах, колкото можах, вашите хубавички или войнствени лица. Всеки от вас лесно ще се познае. Зная, че сте любопитни да се видите по-скоро и имате право, но благоволете да потърпите и да ми позволите да ви кажа една или няколко думи. Хубави дами и храбри военачалници, всички от благородно потекло, вие можете да видите и се възхитите от моето художество; но ако между вас има някои от долен произход, той няма да види нищо друго освен бяла стена. Сега благоволете да отворите благородните си очи.
Уленшпигел дръпна завесата.
— Само благородниците, господа и дами, могат да видят и затова скоро вече ще се казва: „Сляп за живописта като селяк, проницателен като благородник!“
Всички се пулеха, твърдяха, че виждат, сочеха се, показваха се и се познаваха, но в действителност виждаха само гола стена и от това се чувствуваха посрамени.
Изведнъж шутът, който също беше там, подскочи три педи високо във въздуха и раздрънка звънчетата си.
— Нека ме смятат — рече той — за простак, за прост селяк, за простотия, но ще кажа и ще крещя с тръби и с фанфари, че виждам гола стена, бяла стена, гола стена. Нека бог и всички светци са ми на помощ.
Уленшпигел отговори:
— Намесят ли се безумните в разговора, време е умните да си вървят.
Той вече излизаше от двореца, когато ландграфът го спря:
— Луд щурако — каза му той, — който минаваш през света, като хвалиш хубавите и добрите неща, а се подиграваш смело с глупостта, ти посмя в лицето на толкова знатни дами и висши и големи благородници да се подиграеш, както прави народът с родовата и благородническа гордост, и затова някой ден ще те обесят за твоя волен език.
— Ако въжето е златно — отговори Уленшпигел, — още щом ме види, то ще се скъса от страх.
— Вземи — каза ландграфът, като му даде петнадесет флорина, — ето ти началото на въжето.
— Много благодаря, господарю — отговори Уленшпигел, — всяка странноприемница по пътя ще получи по една нишка от него, една златна нишка, която ще направи крезовци всички тия мошеници — съдържатели на странноприемници.
И той тръгна радостен, яхнал магарето, с вдигната дръзко шапка и вирнато перо.
LVIII
Листата на дърветата жълтееха и есенният вятър почваше да духа. От време на време разумът на Катлин се връщаше за час-два. Тогава Клаас казваше, че божият дух в своето благо милосърдие слиза в нея. В такива мигове тя омагьосваше с думи и движения Нел и я караше да вижда през повече от сто левги разстояние какво става по площади, улици и къщи.
И тъй тоя ден Катлин беше с ума си, ядеше заедно с Клаас, Зуткин и Нел тиганици и добре ги поливаше с бира.
Клаас каза:
— Днес е денят на отричането от престола на негово свето величество император Карл V86. Нел, миличка, ще можеш ли да видиш какво става в Брюксел, в Брабан?
86
25 октомври 1555 г. В тоя ден пред Генералните щати двадесет и осем годишният Филип поел властта над Нидерландия, а малко по-късно над Испания и владенията й.