— Ако това наистина стане — изхленчи старата, — ще ти дам един флорин.
— Ще го направя — отговори Уленшпигел, — но само след като се навечерям.
Тя му донесе всичко, каквото той поиска. Той яде и пи до насита и от благодарност устата му би целунала бабата, ако преди това не й беше казал, че не бива.
Докато ядеше, старото куче сложи предните си лапи на коленете му, за да му даде кокал. Уленшпигел му даде няколко и каза на стопанката:
— Ако някой се нахрани в странноприемницата и не ти плати, какво би сторила?
— Бих смъкнала на тоя мошеник най-хубавата му дреха — отговори бабата.
— Добре — рече Уленшпигел.
След това взе кучето под мишница и отиде в конюшнята. Там той го затвори, даде му един кокал, извади от торбата си кожата на убитото, върна се при старата и я попита стои ли на думите си, че ако не й плати яденето, тя ще вземе най-хубавата му дреха.
— Да — отговори тя.
— Добре тогава, твоето куче вечеря с мене и не ми плати. Според твоите правила аз му взех най-хубавата, единствената му дреха.
И показа кожата на умрялото куче.
— О — разплака се бабата, — това е жестоко от твоя страна, господин докторе. Клетото ми кученце! За мене, вдовица жена, то ми беше детето. Защо ми отне едничкия приятел в света? Сега вече не ми остава друго освен да умра.
— Аз ще го възкреся — рече Уленшпигел.
— Ще го възкресиш! — извика тя. — И то пак ще ми се гали, пак ще ме гледа, пак ще ме ближе, пак ще върти клетата си стара къса опашчица! Възкресете го, господин докторе, и ще имате пак безплатна вечеря, една скъпа вечеря, а освен това ще ви дам и един флорин отгоре.
— Ще го възкреся — рече Уленшпигел, — но трябва ми топла вода, сироп, за да залепя шевовете, игла, конец и сос от печено месо; и през време на операцията трябва да бъда сам.
Бабата му даде всичко, каквото поиска; той взе кожата на умрялото куче и отиде в конюшнята.
Там намаза със сос муцуната на старото куче, което с удоволствие търпеше това; начерта със сироп широка линия по корема му, намаза със сироп краката му, а опашката — със сос.
И след това извика три пъти високо:
— Staet op! Staet op! Ik’t bevel, vuilen hond.97
После бързо пъхна кожата на умрялото куче с торбата си, ритна силно животното и така го вкара в странноприемницата.
Като видя, че кучето е живо и се ближе, старата жена се спусна да го прегърне; но Уленшпигел не позволи.
— Не бива да милваш кучето — рече той, — докато не оближе всичкия сироп, с който е намазано, само тогава шевовете ще се затворят. Брой ми сега десет флорина.
— Аз казах само един — отговори бабата.
— Един за операцията и девет за възкресяването — каза Уленшпигел.
Тя му ги наброи.
На отиване Уленшпигел хвърли посред странноприемницата кожата на умрялото куче и каза:
— Дръж, жено, тая стара кожа и я пази; тя ще ти послужи за кърпене, когато новата се скъса!
LXVII
През тоя неделен ден в Брюге имаше шествие в чест на кръвта господня. Клаас каза на жена си и на Нел да отидат да гледат; може би, рече той, ще видят и Уленшпигел. А той самият щял да пази къщицата и да чака дали няма да се върне поклонникът.
Жените тръгнаха сами; Клаас остана в Дамме и седна на прага на портата. Градът му се стори съвсем пуст. Той чуваше само кристалния звън на някоя селска камбана, докато от Брюге вятърът донасяше на вълни музиката на звънарните и силния трясък на фалконетите98 и фойерверките в чест на кръвта господня.
Замислен, Клаас търсеше с поглед Уленшпигел из пътищата, но не виждаше нищо друго освен ясното, съвсем синьо безоблачно небе, няколко кучета, легнали на слънце с изплезени езици, врабци, вардалящи се и зацвъртели в прахоляка, една котка, която ги дебнеше, и слънчевата светлина, която надникваше приятелски във всички къщи и блестеше по лавиците върху медните котли и калаените чаши.
Но сред всичката тая радост Клаас беше тъжен и като търсеше сина си, мъчеше се да го зърне зад сивата мъгла в ливадите, да го чуе сред радостния мълвеж на листата и във веселия птичи хор по дървесата. Изведнъж по пътя, който водеше от Малдгем, той съзря един висок човек, но разбра, че не е Уленшпигел. Той видя, че човекът спря до синора на градина, засята с моркови, и яде лакомо моркови.