— Да — рече Нел, — и Зуткин плаче пред затвора.
Тогава сърцето на блудния син преля от мъка и той каза на Нел:
— Ще ида да ги видя.
— Не прави това — рече тя, — а по-добре послушай Клаас, който ми каза, преди да го арестуват: „Скрий жълтиците; те са в задната част на камината.“ Първо трябва да скриеш тях, защото те са едничкото, което остава на клетата Зуткин.
Без да я слуша, Уленшпигел отърча до затвора. Там видя Зуткин, седнала на прага; тя го прегърна и останаха и двамата да плачат.
Насъбра се заради тях тълпа народ пред затвора, но дойдоха стражарите и казаха на Уленшпигел и Зуткин да се махат колкото може по-бързо.
Майката и синът отидоха в къщицата на Нел, съседна на тяхната къща, дето пазеше един от ландскнехтите, изпратени от Брюге поради страх от смутове, които можеха да станат през време на съденето и на екзекуцията. Защото жителите на Дамме много обичаха Клаас.
Войникът беше седнал на каменната настилка пред портата и се мъчеше да изсмуче от една бутилка последната глътка ракия. Когато видя, че вътре няма вече нищо, той хвърли бутилката на няколко крачки, измъкна сабята си и почна да разкъртва с нея настилката.
Потънала в сълзи, Зуткин влезе в къщата на Катлин.
А Катлин клатеше глава и думаше:
— Огън! Пробийте дупка: душата иска да излезе!
LXX
Камбаната, на която казваха borgstorm (градска буря), призова съдиите в съдилището и те се събраха във Vierschare в четири часа около липата на правосъдието.
Заведоха Клаас пред тях и той видя, насядали под балдахин, съдията на Дамме и от двете му страни и срещу него — кмета, помощник-кметовете и писаря.
Когато заби камбаната, събра се много народ.
Мнозина казваха:
— Съдиите не са дошли тук да раздават правосъдие, а да слугуват на императора.
Писарят обяви, че в предварителното си заседание във Vierschare около липата съдът е решил въз основа на доносите и на свидетелските показания да се арестува Клаас, въглищар, родом от Дамме, съпруг на Зуткин, дъщеря на Жустен. „Сега — добави той — ще се пристъпи към разпита на свидетелите.“
Пръв бе разпитан съседът на Клаас Ханс Барбие. След като положи клетва, той каза:
— Заклевам се в спасението на душата си и твърдя положително, че от седемнадесет години познавам изправения пред съда Клаас; че той винаги е живял честно и съобразно с повеленията на нашата майка светата църква; че никога не е приказвал оскърбително за нея; че доколкото зная, никога не е давал подслон на никой еретик, нито е укривал книгата на Лютер, нито е споменавал за същата книга, нито е сторил каквото и да е, за което може да бъде заподозрян, че е нарушил законите и наредбите на империята. Бог и всички светци да ми бъдат на помощ!
След него бе разпитан Ян ван Роозбеке, който каза, че през време на отсъствието на Зуткин, жената на Клаас, няколко пъти му се сторило, че чува в къщата на обвиняемия два мъжки гласа и често пъти вечер след часа за прибиране виждал в една таванска стаичка светлина и двама души, които си приказвали, единият от които бил Клаас. Той не могъл да каже дали другият човек е бил еретик, или не, тъй като той бил надалеч. „Колкото за Клаас — добави той, — ще кажа, без да си кривя душата, че откак го познавам, той винаги най-редовно се причестява както на Великден, така и по големите празнини, ходеше на литургиите всяка неделя освен в деня на кръвта господня и следните. Бог и всички светии да ми бъдат на помощ!“
Запитан, дали не е видял Клаас в странноприемницата „Синята кула“ да продава индулгенции и да се подиграва с чистилището, Ян ван Роозбеке отговори, че наистина Клаас е продавал индулгенции, но без пренебрежение и подигравки и че самият той, Ян ван Роозбеке, бил купил от него индулгенции. Същото искал да стори и Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, който бил там между другите посетители.
Тогава съдията каза, че ще бъдат обявени фактите и деянията на Клаас, за който той е изправен пред съда на Vierschare.
„Доносчикът — каза той, — който случайно бил останал в Дамме, вместо да отиде в Брюге да изхарчи парите си във веселби и гуляи, както често става през тия религиозни празненства, бил излязъл на портата си, като порядъчен човек да подиша малко чист въздух. И там той видял един човек, който вървял по улица Херон. Щом съзрял тоя човек, Клаас го пресрещнал и поздравил. Бил облечен в дрехи от черен плат. Той влязъл в къщата на Клаас и вратата останала полуотворена. Като искал да разбере кой е тоя човек, доносчикът влязъл в преддверието и чул, че Клаас приказвал в кухнята с чужденеца за някой си Йос, негов брат, който бил между пленените протестантски войски и заради това бил осъден близо до Екс на смърт върху колело. Чужденецът казал на Клаас, че парите, които е получил от брат си, са пари, спечелени от простотията на бедния народ, и затова трябва да ги употреби за възпитаване на сина си в протестантска вяра. Той придумвал също Клаас да напусне лоното на нашата майка светата църква и изрекъл други нечестиви слова, на което Клаас отговорил само с думите: Жестоки палачи! Клетият ми брат!“ По тоя начин обвиняемият е похулил светия отец папата и негово кралско величество, като ги обвинил в жестокост, задето са наказали справедливо ереста като престъпление срещу небесните и земни владетели. Когато човекът се нахранил, доносчикът чул, че Клаас извикал: „Клети Йос, нека господ те приеме сред своето сияние, те бяха жестоки към тебе.“ Така той е обвинил дори бог в нечестивост, смятайки, че той може да приеме еретици в своето небе. А Клаас не преставал да повтаря: „Клетият ми брат!“ Тогава чужденецът се разярил като протестантски проповедник и извикал: „Ще загине великият Вавилон, римската блудница100, и ще стане убежище за дяволите и скривалище за всички гадни птици!“ Клаас повтарял: „Жестоки палачи! Клетият ми брат!“ А чужденецът продължил и казал: И ангелът ще вдигне камък, голям като воденичен хромел. И ще го хвърли в морето и ще каже: „Тъй ще бъде хвърлен великият Вавилон и никой не ще го намери.“