Издадена в Дамме, двадесет и третия ден на октомври, лято господне 1558.
— Бог да ги възнагради, господа съдии! — рече Зуткин.
— Рибарят! — простена Уленшпигел. И с една каруца майката и синът бяха откарани в къщата на Катлин.
LXXIX
През тая година, петдесет и осмата от столетието, Катлин отиде при Зуткин и каза:
— Нощес, след като се намазах с балсам, аз бях отнесена върху камбанарията на катедралата и видях първичните духове, които предаваха човешките молитви на ангелите, а те литваха към небесните висини и ги отнасяха до божия престол. Цялото небе беше осеяно с лъчисти звезди. Изведнъж от една клада се отдели някаква сянка, която ми се стори черна, и се изкачи на камбанарията до мене. Познах Клаас, такъв, какъвто си беше приживе, във въглищарските си дрехи. „Какво правиш тук върху камбанарията на катедралата102?“ — каза ми той. „Ами ти? — отговорих аз. — Накъде летиш така като птица из въздуха?“ — „Отивам — рече той — на съд; не чуваш ли, «ангелската тръба»?“ Аз бях току до него и чувствувах, че тялото му на дух не беше твърдо както телата на живите, а толкова въздушно, че като се приближих, проникнах в него като в топла пара. Долу, по цялата земя на Фландрия, блестяха светлинки и аз си казах: „Ония, които стават рано и работят до късно, са благословени от бога.“
И чувах как непрекъснато звучи в нощта ангелската тръба. И видях тогава друга сянка, която идеше откъм Испания; тя беше старческа и грохнала, с издадена като пантофка брадичка и със сладко от дюли по устните. Тя носеше наметка от червено кадифе, подплатена с хермелин, на главата императорска корона, в едната ръка — аншуа, от която отгризваше, а в другата потир, пълен с бира.
Навярно поради умора тя дойде и седна върху камбанарията на катедралата. Аз коленичих и й казах: „Ваше увенчано величество, покланям ви се, но не ви познавам. Отде идете и какво правите в тоя свят?“ — „Ида — каза сянката — от Сан Хусто в Естрамадура и бях император Карл V.“ — „Но — рекох аз — де отивате сега в тая студена нощ, през тия облаци, натежали от градушка?“ „Отивам — рече тя — на съд.“ Императорът щеше да доизяде аншуата и да изпие бирата си, но прозвуча ангелската тръба и той полетя, като мърмореше, че са прекъснали закуската му. Аз тръгнах подир негово величество. Той се носеше из пространството, като хълцукаше от умора, пъшкаше от астма и от време на време повръщаше, защото смъртта го бе сварила, когато страдаше от лошо храносмилане. Ние се издигахме безспир като стрели, пуснати от дрянов лък. Звездите се плъзгаха край нас и чертаеха огнени резки по небето; някои от тях се откъсваха и падаха. Ангелската тръба тръбеше. Какво бучене, какъв силен шум! Всеки звук раздираше въздушните пари, те се разтваряха, сякаш някакъв ураган духаше срещу тях. И така се очертаваше нашият път. След като се издигнахме на повече от хиляда левги, видяхме Христос с ореол, седнал на звезден престол, и вдясно от него бе ангелът, който записва на бронзова плоча човешките дела, а отляво Мария, майка му, която непрекъснато го молеше за снизхождение към грешниците.
Клаас и император Карл коленичиха пред престола.
Ангелът взе короната от главата му, хвърли я и рече: „Тук има само един император — Христос.“
Негово свето величество като че се ядоса; ала все пак каза смирено:
„Мога ли да си запазя аншуата и потира с бира, защото от дългото пътешествие огладнях?“
„Както беше гладен през целия си живот — продължи ангелът; — добре де, яж и пий.“
Императорът изпразни потира с бира и гризна от аншуата.
Тогава Христос му каза:
„С чиста душа ли се изправяш пред съда?“
„Мисля, че да, всеблаги господи, защото се изповядвах“ — отговори император Карл.
„Ами ти, Клаас? — рече Христос. — Ти не треперещ като тоя император.“
„Господи Исусе Христе — отговори Клаас, — няма човешка душа, която да е съвсем чиста, затова и аз нямам никакъв страх от тебе, който си върховното добро и върховната справедливост; но все пак се боя, защото имах много грехове.“
102
Манастирът на свети Юст, основан в 1404 година, е познат с това, че тук е живял (без да приеме монашески сан) император Крал V след отричането си от престола до смъртта си (21 септември 1558 г.)