„Говори, мършо“ — каза ангелът на императора.
„Господи — отговори Карл смутено, — тъй като съм миропомазан от пръстите на твоите свещеници, аз бях коронясан за крал на Кастилия103, император на Германия и крал на римляните. Аз имах постоянна грижа да запазя властта, която произтича от тебе, и заради това действувах с въже, с меч, с ями и с огън срещу всички протестанти.“
Но ангелът отговори:
„Чревоугоднико-лъжец, ти искаш да ни измамиш. В Германия ти търпя протестантите, защото се страхуваше от тях, а в Нидерландия заповядваше да ги обезглавяват, горят, бесят и заравят живи, защото ти се боеше само от едно — да не загубиш наследството от тия работливи пчели, богати с толкова мед. Ти си причина да загинат сто хиляди души, но не от обич към Христос, моя повелител, а защото беше самовластник, тиранин, кръвопиец и обичаше само себе си, а освен себе си — месото, рибата, виното и бирата, и защото беше ненаситен като куче и пияч като сюнгер.“
„Сега, Клаас, говори ти“ — рече Христос.
Ангелът стана и каза:
„Той няма какво да каже. Той беше добър, работлив като бедния народ на Фландрия, който драговолно се труди и драговолно се смее, като пази клетвата, която е дал на своите владетели, вярвайки, че и неговите владетели ще пазят клетвата си по отношение на него. Той имаше пари, беше обвинен и тъй като бе дал подслон на един протестант, беше жив изгорен.“
„Ах — рече Мария, — злочестият мъченик! Но на небето има прохладни извори с фонтани от мляко и чудесно вино, които ще те разхладят, и аз сама ще те заведа там, въглищарю.“
Отново екна ангелската тръба и аз видях как се издигна от дълбините на бездните един гол и хубав мъж с желязна корона. Върху кръга на короната бе написано: „Тъжен до деня на съда“.
Той се приближи до престола и каза на Христос:
„Аз съм твой роб, докато ти стана господар.“
„Сатана — каза Мария, — ще дойде ден, когато не ще има вече ни роби, ни господари и когато Христос, който е обич, и Сатаната, който е гордост, ще се казват: сила и знание.“
„Жено — рече Сатаната, — ти си добра и красива“.
Сетне той се обърна към Христос, посочи императора и каза:
„Какво да го правим тоя?“
Христос отговори:
„Ще туриш коронованото червейче в зала, дето ще събереш всички инструменти за измъчване, които са били употребявани през неговото царуване. Всеки път, когато някой невинен нещастник изтърпява мъчение с вода, което издува човека като мехур; или мъчение със свещи, които изгарят ходилата и подмишниците; или мъчение със скрипец, който троши крайниците; или разкъсване на четири части; всеки път, когато някоя свободна душа изпусне върху кладата сетния си дъх — той трябва да изтърпи едно след друго тия умирания, тия мъки, за да проумее какво зло може да стори един несправедлив човек на милиони хора, които той управлява: нека гние в тъмниците, да умира по лобните места, да пъшка в изгнание, далеч от родината; нека бъде опозорен, презрян, бит с камшик; нека бъде богат — а хазната да го разори; нека доноси го обвиняват и конфискация го съсипе. Преобрази го на магаре, кротко, но бито и недохранено, на бедняк, който да проси милостиня, но да бъде посрещан с хули; на работник, който работи прекомерно, а не може да се нахрани; сетне, след като е страдал много телом и духом, преобрази го на куче, за да бъде добър, а да получава удари; на роб в Индия, за да го продават на тържищата; на войник, за да се бие за чужди интереси и да бъде убит, без да знае защо. И след триста години, когато мине така през всички страдания и през всички злочестини, направи го свободен човек и ако тогава бъде добър като Клаас, ще дадеш вечен покой на неговото тяло в някое кътче на земята, сенчесто по пладне, огряно от слънцето сутрин, под някое хубаво дърво, върху свежа морава. И неговите приятели ще дойдат на гроба му да проронят горчиви сълзи и да посеят теменуги, цветя на спомена.“
„Милост, синко — каза Мария, — той не е знаел какво върши, защото властта прави сърцето жестоко.“
„Няма милост“ — каза Христос.
„Ах — рече негово свето величество, — да имах само една чаша андалуско вино!“
„Ела — каза Сатаната, — мина времето на виното, на месата и на птиците.“
И той отнесе в дъното на пъкъла душата на нещастния император, който още си гризваше от аншуата.
От съжаление Сатаната го остави да яде. След това видях как пресвета Дева Мария отвежда Клаас най-горе в небето, дето по купола висят само гроздове звезди. Там ангелите го изкъпаха и той стана хубав и млад. После му дадоха да яде мляко с ориз със сребърни лъжици. И небето се затвори.
103
Кастилски крал. Кастилия е била кралство в центъра на Пиренейския полуостров, около което неговите крале обединили всички испански земи.