Изведнъж се появиха духовете на мъзгата, ниски, набити, широки в кръста като голямата хайделбергска бъчва104, с бедра като бурета за вино и мускули, необикновено яки и силни, сякаш телата им бяха направени от големи и малки яйца, споени едни с други, и бяха покрити с червена, мазна, лъскава като редките им брадички и червеникавите им коси кожа; те носеха грамадни потири, пълни с чудновато питие.
Когато духовете ги видяха, че идат, между тях настъпи голямо радостно вълнение; дърветата и растенията се раздвижиха, а земята се напука, за да пие.
И духовете на мъзгата изляха питието: изведнъж всичко напъпи, раззелени се, цъфна; моравата се изпълни с мълвеж на насекоми, а небето с птици и пеперуди; духовете непрекъснато изливаха питието, а тия, които бяха долу, пиеха както можеха; девойките-цветя отваряха устата си или скачаха върху червените си виночерпци и ги целуваха, за да получат повече; някои събираха ръце като за молитва; други заставаха блажено под струите; но всички — лакоми или жадни, хвърчащи, прави, тичащи или неподвижни, искаха още да пият и след всяка нова глътка, която получаваха, ставаха по-живи. Нямаше там никакви старци и — грозни или хубави — всички бяха изпълнени с бодра сила и буйна младост.
И те се смееха, викаха, пееха, гонейки се по дърветата като катерици, из въздуха като птици; всеки самец търсеше самката си и извършваше под божието небе светото дело на природата.
А духовете на мъзгата поднесоха на царя и царицата голяма, пълна с питие чаша. И царят и царицата пиха и се прегърнаха.
Сетне царят, прегърнал царицата, изля над дървесата, цветята и духовете остатъка от питието в чашата си и извика:
— Слава на Живота! Слава на волния Въздух! Слава на Силата!
И всички извикаха:
— Слава на Природата! Слава на Силата!
И Уленшпигел прегърна Нел. И тъй както бяха прегърнати, започнаха да танцуват; въртящ се танц, като събрани от вихрушка листа, и сега всичко се разлюля — дървета, треви, насекоми, пеперуди, земя и небе, цар и царица, девойки-цветя, властелини на рудниците, водни духове, гърбави джуджета, господари на камъните, горски хора, светлоносци, духове-покровители на звездите, и стоте хиляди страшни насекоми, които размесваха копията, назъбените коси и вилите си; шеметен танц, който се извиваше в пространството и го изпълваше, танц, в който участвуваха слънцето, луната, планетите, звездите, вятърът и облаците.
И дъбът, до който се бяха залепили Нел и Уленшпигел, също се въртеше във вихрушката и Уленшпигел каза на Нел:
— Миличка, свършено е с нас.
Един дух ги чу и видя, че те са смъртни.
— Хора — извика той, — тук има хора!
Той ги отскубна от дървото и ги запрати в множеството.
Уленшпигел и Нел паднаха меко върху гърбовете на духовете и те почнаха да си ги подхвърлят един на друг, като казваха:
— Здравейте, хора! Добре дошли, земни червеи! Кой иска момчето и девойчето? Тия хилавци са ни дошли на гости.
А Уленшпигел и Нел летяха от един на друг и викаха:
— Милост!
Но духовете не ги чуваха и двамата се премятаха с нозе нагоре, с глава надолу, завъртени като перушинки от зимен вятър, а през това време духовете казваха:
— Слава на мъжлетата и на женичките, нека и те потанцуват като нас!
Девойките-цветя искаха да разделят Нел от Уленшпигел, почнаха да я удрят и насмалко щяха да я убият, ако царят Пролет с движение на ръката не спря танца и не извика:
— Доведете при мене тия две въшки!
Разделиха ги един от друг и всяка девойка-цвете казваше на Уленшпигел, като се опитваше да го откъсне от съперниците си:
— Тил, би ли умрял за мене?
— Готов съм да го сторя — отговаряше Уленшпигел.
А горските хора-джуджета, които носеха Нел, казваха:
— Защо не си дух като нас, та да можем да те вземем?
Нел отговаряше:
— Имайте търпение.
Така те стигнаха пред царския престол и изтръпнаха, когато видяха неговата златна брадва и желязната му корона.
Той им каза:
— Какво търсите тук, хилави същества?
Те не отговориха.
— Аз те познавам тебе, семе на магьосница — добави царят, — и тебе също, въглищарска издънка, но щом веднъж сте успели чрез магии да проникнете в тая лаборатория на природата, защо сте си затворили човката като скопени петли, угоени с хлебна средина?
104