— Вие чухте, добри хора, че ако нашият спасител Исус Христос е изтърпял ужасна и позорна смърт, то е било, защото винаги е имало закони за наказание на еретиците. Той е бил справедливо осъден, защото е нарушил законите. А сега еретиците не искат да зачитат указите и наредбите. О, Исусе, на какво проклятие обричаш ти тая страна? Света майко божия, ако император Карл беше жив и можеше да види безобразието на тези съюзени благородници, които се осмелиха да подадат молба до наместницата против инквизицията и против наредбите, съставени с такава добра цел, тъй зряло обмислени и издадени след толкова дълги и благоразумни разсъждения, за да изкоренят всички секти и ереси! И макар че тия наредби са по-необходими от хляба и сиренето, те искат да ги унищожат! В каква воняща, заразна и страхотна бездна искат да ни хвърлят сега? Лютер, тоя мръсен Лютер, тоя бесен вол тържествува в Саксония, в Брауншвайг, в Люнебруг, в Мекленбург; Бренциус113, разкапаният Бренциус, който се хранеше в Германия с жълъди, които не искаха да ядат дори и свините, Бренциус тържествува във Вюртемберг; Серве Лунатика, който има в главата си четвърт луна, Серве Еретика-тринитар, царува в Померания, в Дания и в Швеция и хули там светата, славна могъща Троица. Да. Но аз чух, че той бил изгорен жив от Калвин, който е извършил само това добро дело; да, от зловонния Калвин, който мирише на кисело; да, от него, който има дълга муцуна като видра, а лицето му е бледо, сякаш е от сирене, и зъбите големи като градинарски лопати. Да, ТРИ вълци се изяждат един друг; да, волът Лютер, бесният вол, опълчил германските князе против анабаптиста Мюнцер114, за когото разправят, че бил добър човек и че живял според евангелието. И по цяла Германия се чу мученето на тоя вол, да!
Да, и какво виждаме във Фландрия, в Гелдерн, във Фрисландия, в Холандия, в Зеландия? Адамити115, които тичат голи-голенички из улиците; да, добри хорица, голи-голенички из улиците, като излагат безсрамно пред минувачите мършавите си меса. Ще кажете — имало е само един; да — нека да е тъй, — но един струва колкото сто, а сто колкото един. И той бил, казвате вие, изгорен жив по молба на калвинистите и лютераните. Нали ви казах, тия вълци се изяждат един друг!
Да, какво виждаме във Фландрия, в Гелдерн, във Фрисландия, в Холандия, в Зеландия? Свободомислещи, които учат другите, че всяко подчинение е противно на божието слово. Тия вонящи еретици лъжат; трябва да се подчиняваме на нашата света майка — Римската църква. И там, в тоя прокълнат град Анверс, средището на всички гадове-еретици в света, те се осмеляват да разправят, че ние приготовляваме причастието116 с кучешка мас. Друг един, дрипльо, седнал на нощно гърне там в ъгъла на улицата, разправя: „Няма бог, нито вечен живот, нито възкресение на плътта, нито вечни мъки.“ Трети хленчи там някъде: „Може да се кръщава без сол, без свинска мас и плюнка, без заклинания и без свещ.“ Четвърти казва: „Никакво чистилище няма.“ Нямало никакво чистилище, добри хора! Ах, по-добре би било да сте съгрешили с майките си, с дъщерите си или със сестрите си, отколкото да се усъмните, че има чистилище.
Да, и те вирят нос пред инквизитора, пред тоя свят човек, да. Те дойдоха в Белем, тук наблизо, четири хиляди калвинисти, с въоръжена стража, хоругви и барабани. Да. И вие подушвате оттука дима на кухните им. Те завзеха църквата „Сей Католин“, за да я опозорят, охулят и осквернят със своите окаяни проповеди.
Каква е тая нечестива и безобразна търпимост? Поврага! Защо вие, мекушави католици, не грабнете също така оръжието? И вие като тия прокълнати калвинисти имате брони, копия, алебарди, саби, мечове, арбалети, ножове, тояги, тояги с шиш, фалконети, градски кулеврини.
Казвате, че били кротки и че искали само свободно и спокойно да слушат словото божие. Все ми е едно! Махайте ги от Брюге! Изгонете ги, избийте ги, изхвърлете от църквата всички тия калвинисти! Още ли не сте тръгнали? Фу-у! Вие сте кокошки, които треперят от страх на бунището си. Аз виждам, че тия нечестиви калвинисти ще почнат да лягат върху коремите на вашите жени и дъщери и вие ще ги оставите да вършат това, поплювковци, меки като тесто. Недейте отива, недейте… ще си намокрите гащите в боя. Фу, срамота, жители на Брюге! Срамота, католици! Това ми било католици! Баби страхливи! Позор за вас — патоци, патици, гъски и пуйки!
Ей, че хубостници са тия проповедници, та ходите на тълпи да слушате лъжите, които те бълват, че и момичетата ходят нощем на техните проповеди, да, за да напълнят след девет месеца града с мънички момчета и момичета Голтаци! Те бяха четирима, четирима безобразни нехранимайковци, които проповядваха в гробището на църквата. Първият от тия нехранимайковци, мършав и блед, един дрисльо, носеше някаква мръсна шапка. Благодарение на шапката ушите му не се виждаха. Кой от вас е виждал ушите на някой проповедник? Той беше без риза, защото голите му ръце се показваха изпод куртката без долни дрехи. Аз го видях добре, макар че той искаше да се покрие с една малка мръсна наметка, видях също така в гащите му от черно платно, надупчени като върха на анверската катедрала, как се люлееха неговите камбани заедно с езика. Другият нехранимайко проповядваше облечен в куртка, без обуща. Никой не видя и неговите уши. Той трябваше просто да спре проповедта си, защото и момчетата, и момиченцата почнаха да му дюдюкат: „У-у, у-у! Не си знае урока!“ Третият от тия безобразни негодници носеше мръсна, грозна шапка с малко перо отгоре й. И неговите уши не се виждаха. Четвъртият нехранимайко, Херманус, беше по-наконтен от другите, но навярно два пъти е жигосван по рамото от палача, да.
113
114
115