Выбрать главу

И цялата подозрителна паплач почна да дюдюка и крещи: „Марийке! Марийке! Слизай! Намокри ли си гащите от страх? Хайде, брабанци! Сваляйте дървените светии! Кого ще изкъпем в Еско? Дървото плава по-хубаво от рибата!“

Народът ги слушаше, без да продума.

Но Уленшпигел се качи на амвона, смъкна насила онзи, който говореше, и се обърна към народа:

— Луди за връзване, луди лунатици, щури луди, които не виждате по-далече от крайчеца на сополивия си нос — не разбирате ли, че всичко това е дело на предатели? Те искат да ви накарат да вършите светотатство и грабежи, за да кажат, че сте бунтовници, да ви изпразнят сандъците, да ви отрежат главите, и да ви изгорят живи. А кралят ще вземе имотите ви. Господа и граждани, не вярвайте на тия носители на нещастия: оставете Богородица в нишата й, живейте си спокойно, работете си радостно и харчете това, което изкарвате и спечелите. Черният демон на разрушението ви е взел на око, чрез тия грабежи и унищожения той ще повика неприятелската войска, която ще ви смята за бунтовници и ще постави Алба да ви управлява с диктатура, инквизиция, конфискация и смърт! А той ще вземе имотите ви!

— Уви — рече Ламме, — недейте плячкосва, господа и граждани, кралят и без това вече е разгневен. Щерката на жената, която везе, каза това на моя приятел Уленшпигел. Недейте плячкосва, господа!

Но народът не можеше да ги чуе.

Подозрителните личности крещяха:

— Трошете и изнасяйте! Трошете, брабанци! Хвърляйте във водата дървените светии! Те плават по-хубаво от рибите!

Напразно Уленшпигел викаше от амвона:

— Господа и граждани, не позволявайте грабежи! Не докарвайте разорението на града!

Смъкнаха го оттам, цял издраскан и изпокъсан — лице, куртка и гащи, макар че и той здравата отвръщаше с ръце и крака. И потънал в кръв, той продължаваше да вика:

— Не допускайте грабежи!

Но всичко беше напразно.

Подозрителните личности заедно с изметта от града се втурнаха към решетката на олтара, счупиха я и закрещяха:

— Да живее Голтака!

Всички почнаха да трошат, да грабят и да унищожават. До полунощ тая грамадна църква, която имаше седемдесет олтара и какви ли не хубави картини и скъпоценни неща, бе изпразнена като орех. Олтарите бяха изпочупени, статуите — съборени, и всички ключалки — строшени.

След това тая подозрителна сган тръгна да прави същото както в катедралата и в църквите: на Ордена на миноритите, на францисканците, Сен Пиер, Сент Андре, Сен Мишел, Сен Пиер-о-По, Градската, на Белите сестри, на Сивите сестри, на Третия орден, на Проповедници те и във всички църкви и параклиси на града. Те взеха свещи и факли и хукнаха с тях навсякъде.

Никаква разпра, нито свада не избухна между тях; ни един от тях не бе ранен в това голямо трошене на камъни, дъски и други материали.

Те отидоха в Хага, за да задигнат статуите и изпочупят олтарите, но нито там, нито другаде протестантите им помагаха.

В Хага градският управител ги попита от чие име действуват.

— Ето от чие — каза един от тях, като се тупна по сърцето.

— Ха, чувате ли, господа и граждани — рече Уленшпигел, когато узна това. — Има значи някой, който ги натоварва да вършат светотатства. Когато някой крадец дойде у дома, аз ще направя като хагския управител — ще сваля шапка и ще му кажа: „Любезни крадецо, прелестен негоднико, уважаеми нехранимайко, кажи ми по чие нареждане действуваш?“ Той ще ми каже, че по нареждане на сърцето си, жадно за моето имущество. И аз ще му дам всичките си ключове. Помислете, помислете кой има полза от тия грабежи. Пазете се от Червеното куче. Престъплението е извършено. Сега идва наказанието. Пазете се от Червеното куче. Каменното разпятие бе съборено! Пазете се от Червеното куче!

Когато висшият държавен съвет118 в Малин нареди чрез председателя си Виглиус да не се пречи при трошенето на статуите, Уленшпигел каза:

— Уви! Житата са узрели за испанските жътвари. Херцогът! Херцогът настъпва срещу нас. Фламандци, морето се надига, морето на отмъщението! Злочести жени и девойки, бягайте от ямите! Клети мъже, бягайте от бесилото, от огъня и от меча! Филип иска да довърши кървавото дело на Карл. Бащата пося смърт и изгнание; синът се закле, че по-скоро ще царува над гробище, отколкото над народ от еретици. Бягайте, ето палача и гробарите.

вернуться

118

Държавен съвет. От трите съвета, които управлявали Нидерландия (финансов, таен и държавен), последният обсъждал най-важните въпроси от вътрешната и външната политика.