Мускулът се отпусна.
За един кратък момент безтегловността се възцари в Океан. Гигантски ледени плочи плуваха в небето като снежинки, превъртайки се бавно под напора на урагана, който започна да духа откъм главината. Когато Океан се спусна на мястото си, петнадесетте кабела се изпънаха като струни и затрептяха, издавайки неописуеми звуци, които завладяха света, сливайки се в смъртоносен химн, възпяващ отмъщението на Богинята. Мощта на звуковата енергия бе толкова голяма, че оголи горните десет метра от почвата на съседните зони, превръщайки я в прах. От всички страни завилняха бесни вихрушки и разнесоха прахта по цялото колело, обикаляйки го десетина пъти преди яростта им да стихне.
Като ръка, която стиска гумена топка мускулът в главината се свиваше и разпускаше многократно в двудневен ритъм, причинявайки силни вибрации по цялата Гея.
Тя си беше приготвила и още един трик, но изчакваше докато катаклизмът съдере от Океан всичко, оставяйки му само голи скали. Имаше още шест мускула, които управляваха спиците и сега сгъна един от тях.
Спицата, която бе разположена над Океан трепна и се сви до половината от нормалния си диаметър. Лишени дълго време от води дърветата бяха изсъхнали като прахан. Блъскайки се едно в друго те започнаха да се чупят, отделяйки се от плътта на Гея и да падат надолу в бездната.
Някъде на половината път до дъното избухнаха в пламъци.
Океан се превърна в огнен ад.
— Исках да го изгоря това копеле — изсъска Богинята. — Исках да го дамгосам веднъж завинаги.
Чироко се изкашля, протегна ръка и взе чашата си, която стърчеше забравена на масата. Ледените кубчета изтракаха тревожно в настъпилата тишина.
— Беше твърде хитър и потаен, но успях да му внуша страх от Бога — продължи Гея и тихо се изкиска. — Но и самата аз се изгорих. — Огънят повреди долния клапан на спицата. От тогава насам, всеки седемнадесет дни го поразявам с урагани и звук. Така, че мощният звук, който чувате не е моето ридание, а моето предупреждение. Всъщност не знам какво го прихвана — хиляди години беше много добро момче, но явно не става така тая работа, не може дузина Богове да управляват един свят. Гърците много добре са знаели това. Спомнете си митологията…
…Виждате ли, лошото е там, че неговата съдба е свързана с моята. Все пак той е част от собственото ми съзнание, а това значи, че според вашите разбирания аз съм умопобъркана.
— Не знам… Държеше се добре, даже много добре, преди да дойдете насам.
Планирах да установя контакт с вас няколко дни преди да пристигнете тук. Възнамерявах да ви поема с външните манипулатори на Хиперион. Уверявам ви щях да го направя толкова деликатно, толкова внимателно… без да счупя дори една стъклена чашка.
— Океан се възползва от това, че загубих възможността да се свържа с вас. Имам три радиопредавателни органа и трите са долу на колелото. Единият от тях преди няколко века излезе от строя. Другите два са разположени в зоните на Океан и Крий. Крий е мой съюзник, но Рея и Тетида успяха да разрушат неговия радиопредавател. По този начин всичките ми комуникационни възможности се оказаха контролирани от Океан.
— Реших да не прехващам кораба, защото след като предварително не бяхме установили връзка, сигурно щяхте да изтълкувате погрешно действията ми.
Но Океан ви искаше за себе си.
Битката се разгоря под повърхността в зоните на Океан и Хиперион, в огромните тръбопроводи, през които течеше хранителната течност, позната като млякото на Гея.
Докато се решаваха съдбите им, всеки един от пленниците бе капсулиран в предпазен гел, а скоростта на метаболизма му — забавена до минималната възможна. От медицинска гледна точка хората се намираха в кома, абсолютно безчувствени и лишени от възможността да усещат това, което ги заобикаля.
Основните оръжия, които противниците използваха във войната бяха помпите, задвижващи хранителните и охлаждащите течности дълбоко в недрата на Гея. В един момент между двете воюващи страни се създаде такава голяма разлика в налягането, че един млечен гейзер изби през повърхността на Мнемозина, струята се издигна стотина метра във въздуха и падайки върху пясъците причини кратковременната поява на неголям оазис в пустинята.
Биха се почти една година, докато по едно време Океан осъзна, че губи. Капсулите потекоха към Хиперион, тласкани от невъобразимо мощното налягане, което Гея успя да постигне обединявайки усилията на Япет, Кронос и Мнемозина.
Океан промени тактиката. Проникна в съзнанието на пленниците и ги събуди.