— През цялото време се страхувах, че ще направи точно това — процеди Гея. Докато разказваше светлината в стаята се бе стопила съвсем. — Беше се свързал с мозъците ви. За мен бе особено важно да разруша тази връзка. Използвах тактика, която не мисля, че ще разберете. Постигнах целта си, но не напълно, защото загубих една от вас. Когато си я върнах обратно — вече бе променена…
— Той се опита всички ви да разруши преди да се добера до вас. Имам пред вид мозъците, а не телата. Би било доста лесно. Заля ви с информация. Имплантира свирукащата реч на цепелините в един от вас, песните на Титанидите в други двама. Това, че запазихте разсъдъка си все още ме удивлява…
— Не всички — прекъсна я Чироко.
— Така е. Много съжалявам и ще се опитам да ви обезщетя по някакъв начин.
Докато Чироко се питаше какво би могло да се направи, за да се оправят нещата, внезапно Габи, произнасяйки думите ясно и високо каза:
— Спомням си как се изкачвах нагоре по една огромна стълба. Преминах през две високи порти, направени от злато и застанах в краката на Бога. Преди няколко часа, когато идвахме насам ми се стори, че вече съм била на същото място. Какво ще кажеш за това?
— Опитвайки се да обясня какво става, говорих на всички ви — каза Гея. — Във вашето положение обаче, лишени дълго време от сетивата си, бяхте умствено много пластични. Така, че явно всеки от вас е изтълкувал по свой начин нещата, които ви казах.
— Нищо не си спомням — обади се Чироко.
— Затъмнила си го. Приятелят ти Бил отиде още по-далеч и затъмни голяма част от паметта си… След като беседвах с всеки от вас чрез Хиперион, реших какво трябва да се направи. При Април процесът бе стигнал твърде далеч. Твърде дълбоко й бяха втълпени културата и обичаите на ангелите. Ако се бях опитала да я върна към това, което е била щях да я унищожа. Транспортирах я до спицата, извадих я на повърхността и я оставих сама да реши съдбата си.
— Мозъкът на Джен бе болен. Закарах го в Рея, по-далеч от вас, за да не може да ви навреди и се надявах да си остане там. Трябваше да го унищожа.
— Не — въздъхна Чироко. — Не е трябвало. Аз също го оставих да живее, когато трябваше да го убия.
— Караш ме да се чувствам по-добре — каза Гея. — А що се отнася до останалите, налагаше се веднага да се върнете в пълно съзнание. Нямаше време дори да ви събера заедно, за да може да се появите на едно и също място. Надявах се, че рано или късно ще се доберете до тук и след време вие двете го направихте. И сега… сега можете да си отидете в къщи.
Чироко бързо погледна нагоре.
— Да, спасителният кораб е тук. Под командването на капитан Уоли Свенсън и…
— Уоли! — едновременно извикаха Габи и Чироко.
— Приятел? Скоро ще го видите. Бил разговаря с него от две седмици насам.
Гея явно се чувстваше неудобно от нещо и когато отново заговори гласът й бе леко сприхав.
— Всъщност това е малко повече от спасителна операция.
— Така си и мислех.
— Да. Капитан Свенсън е въоръжен и е готов да води война с мен. Носи голям брой ядрени бомби и присъствието му тук ме прави малко нервна. Това е едно от нещата, за които искам да те помоля. Би ли могла да кажеш някоя добра дума? Знаеш, че не бих могла да бъда заплаха за Земята.
Чироко се поколеба няколко секунди преди да отговори и Гея се почувства неловко.
— Да, мисля че мога да оправя нещата.
— Благодаря ти много. В действителност той не каза, че ще ме бомбардира, а и когато откри, че има спасили се от екипажа на Рингмастър, тази възможност се отдалечи още повече. Прихванах няколко от неговите разузнавателни кораби и сега хората му изграждат базов лагер близо до Титантаун. Можеш да му обясниш какво се е случило защото не съм сигурна, че ми вярва.
Чироко кимна и дълго време нищо не каза, очаквайки Гея да продължи. Тя обаче също мълчеше — явно оставяше Чироко да говори.
— А ние? Ние как да разберем, че можем да вярваме на всичко, което ни каза?
— Не мога да ви дам никакви доказателства. Мога само да ви помоля да ми повярвате.
Чироко кимна отново и стана от мястото си. Опита се да го направи непринудено, но никой не го очакваше. Габи изглеждаше объркана, но също стана.
— Беше много интересно — любезно каза Чироко. — Благодаря за кокаина.
— Нека да не вършим прибързани неща — едва успя да овладее учудването си Гея. — След като веднъж ви върна на колелото, няма да имам възможност пряко да разговарям с теб.
— Изпрати ми пощенска картичка.
— Гласът ти май прозвуча малко гневно?
— Ами не знам. Ти как мислиш? — Внезапно Чироко наистина почувства гняв, без самата да знае защо. — Аз съм твой пленник, няма значение как го наричаш.