— Това не е съвсем вярно.
— Виждаш ли, имам само твоята дума. Само твоята дума, за това, че не съм пленник, а и за много други неща. Довеждаш ме в една стая, изкопирана от някой стар филм, показваш ми една дърта трътлеста жена и ми даваш възможност да задоволя единствения си порок кокаина. След което ми разказваш една дълга и доста неправдоподобна история. Защо трябва да ти вярвам?
— Съжалявам, че чувстваш нещата по този начин.
— Остави — уморено поклати глава Чироко. — чувствам се малко разочарована, това е всичко.
Габи повдигна едната си вежда, но нищо не каза.
— Разочарована? — учуди се Гея. — Не мога да си представя защо мислиш така. Постигна това, което искаше въпреки, че беше изключително трудно. Спря войната. И сега си отиваш в къщи.
— Точно въпросът с войната ме раздразни.
— И по какъв начин?
— Не вярвам на историята, която ми разказа. Така, или иначе не на цялата история. Ако действително искаш да отида и да те оправдая, ще трябва да ми разкриеш истинската причина, поради която Титанидите и ангелите се бият почти цял век. Тази, която ми каза е твърде незначителна.
— Опит — веднага отговори Гея.
— Би ли повторила?
— Опит… Нямам врагове. Нямам нужните инстинкти, които биха ми помогнали да се справя с една война. Знаех, че скоро ще се срещна с човешката раса, а всичко, което бях научила за хората подчертаваше тяхната агресивност. Навсякъде — в новините, в книгите, във филмите се говори предимно за война, убийства, жестокости и омраза.
— Подготвяла си се за война с нас?
— Исках просто да проуча техниките, в случай, че ми се наложи.
— И какво научи?
— Че нямам никакви шансове да спечеля. Бих могла да разруша вашите кораби, ако се приближат достатъчно близко, но това е всичко. Нямам чувство за стратегия… ще ме унищожите за миг. Веднага след като вие хората пристигнахте тук, Април революционизира атаката на ангелите, а Джен беше на път да даде нови оръжия на Титанидите. Разбира се, самата аз бих могла да им ги дам. Гледала съм достатъчно много каубойски филми, за да знам какво представляват лъкът и стрелата.
— Защо не им ги даде?
— Надявах се, те самите да ги изобретят.
— А те защо не го направиха?
— Титанидите са нова раса. Липсва им изобретателност. Вината, разбира се е моя — никога не съм била силна в оригиналността. Откраднах от някакъв филм огромния пясъчен червей в Мнемозина. Във Феба живее една гигантска маймуна, с която много се гордея, но всъщност тя е още една имитация. Титанидите ги взаимствах от митологията. Все пак сексуалното им устройство си е оригинално мое… — изглеждаше толкова самодоволна, че Чироко почти се усмихна.
— Виждаш ли — продължи Гея. — Мога да направя телата, но просто не е по силите ми да заложа в съзнанието на расите, които създавам …е добре, ще го кажа — подлостта. Вие хората я имате в най-чистия й вид.
— Така, че реши да вземеш назаем малко — прекъсна я Чироко.
— Извинявай, не разбрах?
— Не се прави на невинна. Случи се нещо, нещо от особена важност за мен, Габи и Август, за което забрави да споменеш. Така или иначе, до известна степен ти вярвам за повечето от нещата, които ми разказа, но сега ти се отдава случай да ме убедиш напълно, че всичко, което каза е истина. И така… защо забременяхме?
Дълго, много дълго време Гея не каза нищо. Това разтревожи Чироко и тя се приготви да побегне. Преди всичко, Гея все още беше Богиня, а гневът на една Богиня беше нещо, което…
— Аз го направих — най-после проговори Гея.
— Да не би да си мислила, че ще ни хареса?
— Бях сигурна, че няма. Сега съжалявам. Много съжалявам, но вече е направено.
— И развалено.
— Знам — въздъхна Гея. — Изкушението беше твърде голямо. Отдаваше ми се шанс да получа нов хибрид, съчетавайки най-доброто и от двете раси. Надявах се да съживя отново… няма значение. Направих го и не се опитвам да се извиня. Но не се и гордея с това.
— Както и да е, радвам се да го чуя. Просто не прави повече така, Гея. Ние сме мислещи същества, точно както и ти, и заслужаваме с нас да се отнасят по-достойно.
— Сега разбирам това — разкаяно прошепна Гея. — Но ми е доста трудно да свикна с тази концепция.
„Да, вероятно е трудно“ — злобничко помисли Чироко. — „След като 3 000 000 гидини си била Богиня.“
— Аз имам един въпрос — внезапно каза Габи, която досега бе мълчала, явно доволна от начина, по който Чироко провеждаше разговора. — Беше ли това пътешествие действително необходимо?
— Права си — призна Гея. — Можех направо да ви пренеса тук. Твърде очевидно е, след като пренесох Април до самата основа на спицата. Би имало известен риск, поради допълнителното време, което би се наложило да прекарате в изолация, но бих могла да ви приспя отново.