ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Гледан от въздуха, базовият лагер на експедицията приличаше на грозно кафяво цвете. Една разпарцалена рана се бе отворила в почвата недалеч от Титантаун и от нея бяха започнали да извират хора от Земята.
Изглеждаше така сякаш това щеше да продължи безкрай. Докато Чироко наблюдаваше от гондолата на Свирчостоп от раната се подаде голямо, леко сплеснато синьо желатинено кълбо и се килна на една страна. Капсулиращата материя бързо се превърна във вода и се стече по бортовете на сребристия транспортен краулер. Двигателят изръмжа и транспортьорът разплиска калното море, което го заобикаляше, пробивайки си път към шестте подобни на него машини, паркирани до комилекса от надуваеми куполи, акуратно застана последен в редицата и едва тогава от него изскочиха петимата му пасажери.
— Тия приятелчета имат стил — отбеляза Габи.
— Така изглежда. И това е само една малка десантна група. Уоли никога няма да приближи кораба си достатъчно близко за да бъде заграбен.
— Сигурна ли си, че искаш да отидеш там долу? — попита Габи.
— Налага се. И ти много добре го знаеш.
Калвин огледа още веднъж всичко и изсумтя презрително:
— Ако нямаш нищо против — тихо каза той. — Аз ще си остана тук. Ако слезна може да ми се случат доста гадни неща.
— Не се страхувай Калвин. Мога да те защитя.
— Да, ни не съм сигурен в това.
Чироко сви рамене.
— Може би ти също искаш да останеш, Габи? — след малко попита тя.
— Ще отида там където отидеш ти — отговори просто Габи. — И ти много добре го знаеш. Мислиш ли, че Бил все още е там? Може би вече се е евакуирал.
— Мисля, че ще чака. Освен това трябва да слезна за да разгледам ей онова там. — посочи с ръка Чироко към купчината блестящ метал, издигаща се на около километър западно от лагера.
Беше скелетът на Рингмастър.
— Хайде — решително каза тя. — Скачаме.
„… и казва, че всъщност е действала в наш интерес по време на предполагаемата проява на агресивност. На мога да ви представя конкретни доказателства за повечето от тези твърдения. Възможно е едно единствено прагматично доказателство — нейното поведение оттук нататък. Заявявам, че нямам основание да мисля, че Гея представлява опасност за човечеството, сега или в бъдеще.“
Чироко се облегна удобно назад в креслото си и протегна ръка към чашата с вода, съжалявайки, че не е пълна с вино. Бе говорила в продължение на два часа, прекъсвана само от Габи, която от време на време коригираше някои дребни детайли от нейното изложение.
Намираха се в големия кръгъл купол, който служеше за щаб на наземното командване на десантната група и бе достатъчно просторен за седемте офицери, Чироко, Габи и Бил. Двете жени бяха доведени тук веднага след като се приземиха, представени на всички и помолени незабавно да започнат доклада си.
Чироко се чувстваше неудобно. Хората от екипажа на „Единство“ (така се наричаше корабът на Уоли) и Бил бяха облечени в чисти, без нито една гънчица златно-червени униформи и миришеха на чисто.
Приличаха твърде много на военни, а това не беше по вкуса на Чироко. В експедицията на Рингмастър военният елемент бе старателно елиминиран, дори всички чинове бяха премахнати с изключение на Капитан. По времето когато се екипираше Рингмастър, НАСА бе започнала да полага големи усилия, стараейки се да изтрие военния си произход. Самата експедиция до Сатурн бе организирана под егидата на ООН макар фактът, че е чисто американска да бе твърде прозрачен.
Сега обаче, дори самото име на кораба — „Единство“, свидетелстваше, че държавите на Земята са се ангажирали в едно по-тясно сътрудничество. Многонационалният екипаж доказваше, че злополучният експеримент с Рингмастър бе сплотил нациите и в този случай те имаха една обща цел.
Униформите достатъчно красноречиво говореха на Чироко каква беше тази цел.
— Тогава твоята препоръка е, че трябва да продължим мирната си политика, така ли? — попита Капитан Свенсън от монитора, разположен върху малкото сгъваемо бюро в следата на стаята. Освен столовете, то бе единствената мебел в щаба.
— Максималният риск които поемаш е да загубиш разузнавателната група. Разбери Уоли, Гея знае, че ако нещо се случи на хората които вече са тук или на твоя кораб, то това ще бъде равносилно на война. Знае също, че на следващия кораб, дори няма да има екипаж — ще представлява просто една голяма водородна бомба.
Лицето на екрана се намръщи, постоя малко така, после кимна.
— Извинявай за момент, трябва да го обсъдя с моя щаб — бавно каза Уоли и понечи да тръгне някъде встрани, но отново се върна на мястото си.