— Работа? — повдигна вежди той и се усмихна колебливо.
— Да, „Магьосница“ — така я нарича. Гея е доста романтична Бил. Ти сигурно би я харесал, още повече, че тя също обича да чете фантастика.
— И в какво се състои тази работа?
— Най-общо казано… — разтвори ръце Чироко — овладяване на аварийни ситуации. Когато се появи някакъв проблем, просто трябва да отида на място и да видя какво мога да направя. Тук долу има няколко буквално неуправляеми зони. Обеща ми известна неприкосновеност, дължаща се на факта, че регионалните мозъци много добре помнят как е наказала Океан и не биха осмели да ми навредят, когато минавам през тяхната територия.
— Това ли е всичко? Предложението ми изглежда доста рисковано.
— Такова е. Гея обеща да ме научи на някои неща. Ще напълни главата ми с огромно количество всякакви знания, по начина, по който бях научена на езика на Титанидите. Ще действам от нейно име и ще имам пълната и подкрепа. Никакви магии, просто когато поискам ще мога да накарам земята да се отвори и погълне враговете ми.
— Мога да го повярвам.
— Приех работата, Бил.
— Така си и мислех.
Бил сведе глада и се загледа в ръцете си. Когато отново погледна нагоре, изглеждаше много уморен.
— Знаеш ли, ти наистина не си като другите — в гласа му се прокрадваха горчиви нотки, но явно приемаше новините по-добре отколкото Чироко бе очаквала. — Изглежда този вид работа страшно ти допада… Лавата ръка на Бога — поклати глава той. — Проклятие, това наистина е дяволско място. Точно бях започнал да го харесвам, когато всички Титаниди изчезнаха. Това ме потресе, Роки. Изглежда така, сякаш някой захвърля играчките си просто защото играта вече му е омръзнала. Откъде знаеш, че ти също няма да бъдеш една от нейните играчки? Досега винаги сама си си била господар, мислиш ли, че все още ще бъдеш?
— Честно казано, не знам. Но не мога да приема факта, че ще се върна обратно на Земята, обратно към някое бюро или някоя лекционна зала. Знаеш как става. Виждал си пенсионирани австронафти, нали? Разбира се, бих могла да получа място в дирекционния съвет на някоя от големите корпорации — засмя се тя.
— Точно това ще направя аз — каза той и леко се усмихна. — Не се надявам да попадна в изследователския отдел. Така, че раздялата с космоса съвсем не ме плаши. Ти знаеш, че се връщам на Земята, нали?
— Разбрах го, когато те видях в тази хубава, нова униформа — кимна Чироко.
Той се засмя, но смехът му съвсем не беше весел. Известно време продължиха да се гледат един друг, после Чироко се протегна и взе ръката му в своята. Бил се усмихна с ъгълчетата на устата си, наклони се към нея и я целуна леко по бузата.
— Бъди щастлива — тихо каза той.
— Ти също, Бил.
Откъм другия край на стаята, Стрелков се изкашля прочисти гърлото си и извика:
— Капитан Джоунз, Капитан Свенсън би искал веднага да говори с вас.
— Да, какво има Уоли?
— Роки, изпратихме рапорта ти на Земята. Ще отнеме известно време, докато го анализират, така че в близките няколко дни няма да има определено решение. Но ние оттук също добивахме към него нашите препоръки и не мисля, че ще има някакви проблеми. Очаквам да повишат статута на базовия лагер и да го превърнат в културна мисия и Посолство на Обединените Нации. Бих ти предложил да станеш посланик, но на кораба вече има един. Доведохме го в случай, че преговорите се развият успешно. Освен това предполагам, че гориш от нетърпение да се върнеш на Земята.
Габи и Чироко се спогледаха и избухнаха в смях, а след секунда и Бил се присъедини към тях.
— Съжалявам, Уоли. Съвсем не горя от желанието да се върна на Земята. Аз не се връщам. И не бих могла да приема работата даже и да ми я беше предложил.
— Защо не?
— Имаме противоположни интереси, Уоли.
Чироко предполагаше, че няма да стане толкова просто и действително не беше.
Наложи се формално да подаде оставка и подробно да изясни на Капитан Свенсън причините, поради които остава. Най-накрая изслуша търпеливо безапелационната му реч, в която той със заповеднически тон й обясни защо точно тя трябва да се върне на Земята и защо Калвин трябва да се върне.
— Лекарят каза, че той може да бъде излекуван Уоли. — Паметта на Бил може да се възстанови, а фобията на Габи вероятно също може да се излекува.
— Сигурна съм, че Калвин може да бъде излекуван, но той се чувства щастлив тук. Габи вече е излекувана. Искам да знам обаче какво планираш по отношение на Април?
— Надявах се, че ще ни помогнеш да я склоним да се върне при нас, преди да се качиш на борда. Сигурен съм че…
— Ти просто не знаеш какво приказваш. Аз няма да се върна и това е всичко което мога да ти кажа. Беше ми приятно да поговоря с теб — завърши Чироко, обърна се на пети и бързо напусна стаята. Никой не се опита да я спре.