Двете с Габи завършиха приготовленията си, застанаха една до друга на поляната до базовия лагер и зачакаха. Нещата се проточиха по-дълго отколкото бе очаквала. Чироко погледна часовника на Калвин и почувства, че започва да се изнервя.
Внезапно от вратата на щаба тичайки изскочи Стрелков, изкрещя някакви заповеди към групата мъже, които бяха заети с постройката на хангари за краулерите и спря като вкопан, когато осъзна, че Чироко се намира недалеч от него и спокойно го наблюдава. Направи знак на мъжете да останат по местата си и тръгна към двете жени.
— Съжаляваме Капитане, но Командир Свенсън ми надери да ви арестувам — в гласа му прозвуча искрено съжаление, но ръката му бавно се приближи до дръжката на пистолета. — Бихте ли ме последвали, моля?
— Сергей, погледнете нататък — посочи през рамото му тя.
Офицерът понечи да се обърне, но размисли и обхванат от внезапно подозрение извади оръжието си. Поколеба се малко, после отспъти няколко крачки назад и в страни, докато получи възможност да хвърли поглед назад.
— Гея, чуй ме! — извика в това време Чироко и Стрелков нервно се обърна към нея. Като внимаваше жестовете й да не изглеждат заплашителни, тя бавно протегна ръце в посока към Рея, срещу Къщата на ветровете, където се намираше основата на кабела, по който бяха се изкачили до спицата.
Някъде зад гърба им се раздадоха викове.
От горния край на кабела, почти неосезаемо започна да се разпространява мощна вълна под формата на огромна извивка, подобно на вълната, която се движи по градинския маркуч, когато внезапно от крана се пусна силна струя вода. Самият кабел изглеждаше така сякаш го бяха взривили. Само няколко секунди бе обхванат от облаци прах, из които се подмятаха гигантски дървета, изтръгнати заедно с корените.
Вълната се блъсна в земята. Къщата на ветровете сякаш се изду, разгромявайки се на големи скални блокове, които се разхвърчаха високо във въздуха.
— Запушете си ушите! — изкрещя Чироко.
Звукът удари едновременно всичко наоколо, събаряйки Габи на Земята. Чироко политна зашеметена, но успя да се задържи на краката си докато гневът на Боговете се изсипваше около нея. Парчетата от дрипите, в които се бяха превърнали дрехите й изплющяха и се развяха под напора на вятъра, който задуха в края на ударната вълна.
— Гледайте — изкрещя отново тя, разпери ръце в страни и ги издигна към небето. Никой не можа да я чуе, но всички видяха как хиляди водни струи разкъсаха сухата земя и се устремиха нагоре, превръщайки Хиперион в гигантски хонтан, забулен в облак от ситни водни капчици. Мълнии раздраха сгъстяващата се мъгла, но грохотът от гръмовета бе погълнат от още по мощния тътен, който все още продължаваше да ечи, многократно отразен от скалистите стени в далечината.
Измина много време преди този тътен да заглъхне напълно и през цялото това време никой не помръдна. Най-после отново бе тихо и спокойно. Въпреки това, дълго след като и последният фонтан се бе превърнал в сълзяща струйка, Стрелков продължаваше да седи неподвижно на мястото, където беше паднал, загледан в кабела на облаците прах, които бавно се слягаха към земята.
Чироко отиде при него и му помогна да се изправи на крака.
— Кажи на Уоли да ме остави на мира — каза тях и се отдалечи.
— Струва ми се, че беше много убедително — отбеляза малко по-късно Габи. — Наистина, много убедително.
— Всичко това мила моя се прави с огледала.
— Ти самата как се чувстваш?
— Ами, почти намокрих гащите. Знаеш ли, май започва да ми харесва. Беше изключително възбуждащо.
— Надявам се, че няма да ти се налага да го правиш много често.
Чироко трябваше да се съгласи с нея. Беше доста рисковано и бе цяло чудо, че се справи. По едно време всичко висеше на косъм. Демонстрацията бе внушителна и постигна нужното въздействие само защото се осъществи в отговор на нейната заповед. Ако обаче, беше започнала преди Стрелков да излезе от купола и да поиска да я арестува би била абсолютно необяснима, а ефектът — нулев.
Фактически тя не би могла да я повтори в близките пет или шест часа, даже ако веднага я бе поискала отново.
Връзката й с Гея беше достатъчно бърза и надеждна — в джоба ни имаше едно от тези радиосемена. Само, че Гея не можеше да реагира бързо. За да организира нещо толкова внушително и страховито като това, което току що извърши, Богинята се нуждаеше от няколко часа подготовка.