— Пътят до тук струва скъпо и…
— Капитане, ти все още мислиш със старите стандарти. Времето на кораби от типа на Рингмастър отмина. Да, тогава едва успяха да изпратят до тук седем човека. Сега обаче е друго, Бил ми каза, че на борда на „Единство“ има 200 души. Как мислиш, какво щеше да стане ако преди тридесет години се бе сетила да получиш правата за филмиране в околностите на станцията О’Нейл Едно.
— Сега щях да бъда много богата — неохотно призна Чироко.
— Ако има начин да се забогатее тук, бъди сигурна, че ще се намери някой, който да го направи. Така, че защо не ме назначиш за Министър на туризма и опазването на околната среда? Не съм сигурна, че ще ми хареса да бъда чирак на Магьосница.
— Веднага получаваш поста — захили се Чироко. — Но ще те помоля да не назначаваш роднини в министерството и да не взимаш прекалено големи рушвети.
Габи описа широк кръг с ръка, присви очи и се загледа в далечината.
— Представям си точно как ще бъде. Ей там ще разположим павилиона, разбира се в класически гръцки стил. Можем да продаваме… геябургери и млечни коктейли. Ще направя големи рекламни пана, но без много неон. Какво ще кажеш за „Посетете ангелите! Почувствайте дъха на Бога! Фотографирайте бързеите на Офион! Само за една десетачка, можете да яздите кентавър! Не забравяйте да донесете със себе си…“
Без сама да усети бе започнала да крещи и танцува в кръг. Изведнъж земята около нея се размърда.
— По дяволите, беше само на майтап! — извика към небето тя, после подозрително погледна към Чироко, която се заливаше от смях.
Някаква ръка се показа изпод земята точно на мястото, където преди малко бе застанала Габи. Почвата се размърда, разтроши се и една глава, покрита с разрошени многоцветна коса се измъкна от дупката.
Коленичиха и започнаха да почистват пясъка от лицето на Титанидата, докато тя продължаваше да кашля и плюе. Скоро съществото успя да освободи торса и предните си крака, спря за малко за да си поеме дъх и любопитно погледна към двете жени.
— Здравейте — пропя Кларинет. — Кои сте вие?
Габи се изправи и протегна ръка.
— Ти май наистина не ни помниш? — изпя въпроса си тя.
— Спомням си нещо, но съвсем смътно. Струва ми се, че би трябвало да ви познавам но… Не ми ли даде веднъж да пия вино за да… Беше много отдавна?
— Така е. И ти ми се отплати по същия начин.
— Хайде Кларинет, излизай — обади се Чироко. — Трябва да се изкъпеш.
— И теб те помня. Но не мога да разбера как успяваш толкова дълго да запазиш равновесие на два крака без да паднеш?
Чироко весело се засмя.
— Аз също бих искала да знам, хлапе.