— Чувствам се нормално — отвърна той. — Но не искам да говоря за живота си преди моето прераждане. Приключих с това.
— Забавно. Габи каза почти същото. Аз не го чувствам така.
Калвин сви рамене. Явно не го интересуваше какво мислят двете.
— Е, добре. Ще ти бъда много благодарна, ако споделиш всичко каквото знаеш, но няма да се интересувам как си го научил, след като не искаш да ми кажеш.
Калвин помисли малко и кимна.
— Не мога да те науча бързо на техния език. В по-голямата си част е комбинация от тонове с различна продължителност. Аз самият все още говоря само една опростена версия, базираща се на по-ниските тонове, които мога да чуя. Самите същества са с различни размери — от десет метра до гиганти, малко по-големи от Свирчостоп. Често пътуват на стада. Нашето има няколко по-малки придружители, които не можеш да видиш, защото бяха от другата страна. Ето, сега можеш да видиш някои от тях. — той посочи навън, където ято от шест двадесетметрови цепелина се бутаха един в друг, в старанието си да се придържат по-близо до Свирчостоп. Приличаха на големи тромави риби. Чироко даже успя да чуе подсвиркванията.
— Приятелски настроени са и са напълно разумни. Нямат естествени врагове. Отделят от храната си водорода и го съхраняват под много ниско налягане. Носят вода за баласт и изхвърлят част от нея, когато искат да се издигнат нагоре. За да се спуснат, изпускат водород през нещо като клапан. Кожата им е доста здрава, но когато се скъса, обикновено умират.
Калвин замълча, помисли малко и добави:
— Не са много маневрени. Не могат да управляват прецизно движенията си и са доста инертни — трябва им много време да се задвижат. Понякога ги застига огън. Ако не могат да избягат, избухват като бомби.
— Какво можеш да кажеш за съществата тук вътре? — попита Чироко. — Всички ли са необходими за храносмилането?
— Не, не всички, само тия малки жълти животинчета. Те също не могат без цепелините — ядат само това, което им приготвят. Не можеш да ги срещнеш никъде другаде, освен в стомаха на някой цепелин. Останалите същества са като нас. Стопаджии, или ако щеш пасажери.
— Не мога да схвана, защо все пак, един цепелин го прави?
— Симбиоза. Симбиоза, комбинирана с интелигентност. Удоволствие, породено от възможността да направи собствения си избор, да извърши нещо приятно. Неговата раса живее в разбирателство с другите раси. Особено с Титанидите. Той им прави услуги, а те се отблагодаряват като…
— Титанидите? — прекъсна го Чироко.
Калвин се усмихна неуверено и разтвори ръце.
— Това е думата, с която заместих обяснението, което Свирчостоп ми изсвири. Получих доста смътна представа за това как изглеждат, защото все още не мога да се справям със сложни описания. Разбрах само, че са шесткраки и всички са самки. Нарекох ги Титаниди, защото това е названието на женските Титани в гръцката митология. Дадох имена и на доста други неща.
— Например?
— Зоните, реките, планинските вериги. Всички зони ги нарекох с имена на Титани.
— Какво… О, да, сега си спомних — тя беше забравила, че гръцката митология е голямото хоби на Калвин. — Припомни ми, кои бяха Титаните.
— Синовете и дъщерите на Уран и Гея. Гея се появява на света от Хаоса. Тя ражда Уран и го прави равен на себе си. После те двамата дават живот на Титаните — шест мъже и шест жени. Назовах светлите и тъмните области с техните имена, тъй като има шест дневни и шест нощни зони.
— Ако си нарекъл всички нощи с женски имена, аз лично ще измисля други.
— Няма такова нещо — усмихна се той. — Повечето бяха наслуки. Погледни сега назад. Виж огромното замръзнало море. Нямаше начин да не го нарека Океан. Областта, над която сме сега е Хиперион, а нощта след нея, там пред нас, с планините и странното наклонено море е Рея. Когато се обърнеш с лице към Рея откъм Хиперион, север се пада от ляво, а юг от дясно. Сама разбираш, че тъй като са разположени в кръг, повечето от зоните не съм ги виждал, но знам, че са там. Тази, която се вижда отвъд Рея е Крий. После по кръга следват Феба, Тетида, Гея, Метида, Диона, Япет, Кронос и Мнемозина. Можеш да видиш Мнемозина от другата страна на Океан зад нас. Струва ми се, че е пустиня.
Чироко се опита да ги подреди в главата си.
— Никога няма да ги запомня — промърмори тя. В момента от значение са само Океан, Хиперион и Рея. Всъщност не всички имена са на Титани. Тетида е титан и реших, че ще бъде малко конфузно да използвам същото име. И още… — той погледна навън и се захили. — Не можах да си припомня името1 на последния титан. Използвах Метида2, което значи мъдрост и Диона3.