Бил също бе изпитал удовлетворение. Той се усмихна и кривите му зъби леко залуминисцираха на светлината на хидропонните лампи.
ДО ОТДЕЛА ЗА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА
РАДИОГРАМА №0056
5/12/25
КДК „РИНГМАСТЪР“ (НАСА 447D, L5/1 ХЮСТЪН-КОПЕРНИК. БАЗОВ КАНАЛ ЗА ВРЪЗКА)
ДЖОУНЗ, ЧИРОКО, КОМАНДИР
ЗА НЕЗАБАВНО ИЗЛЪЧВАНЕ
НАЧАЛО:
Габи реши да кръсти новооткрития спътник Темида. Калвин подкрепя нейният избор, въпреки че съображенията му са различни.
Идеята на Габи се базира на предполагаемите наблюдения на Уилям Хенри Пикеринг — откривателят на Феба, който е твърдял, че през 1905 година е наблюдавал десетия, най-отдалечения спътник на Сатурн. Нарича го Темида, но след това никой друг не го е видял.
Калвин изхожда от това, че пет от спътниците са наименовани на титани от гръцката митология (обект на специален интерес от негова страна — виж съобщение 0009, 1/3/24), а и шестият се нарича Титан. Тъй като и Темида също е име на титан, Калвин го намира за напълно подходящо за новооткрития спътник.
Някои параметри на Темида имат нещо общо с тези на обекта, за който споменава Пикеринг, но Габи не е убедена, че той действително е видял нещо. (Ами да, нали иначе губи привилегията да бъде призната за откривател на Темида. Но за да бъдем честни към Габи, трябва да добавим: спътникът е толкова ситен и блед, че едва ли се забелязва даже и от най-мощните телескопи на Луната).
Габи е формулирила теория за възникването на Темида, който според нея се е образувал в резултат на катаклизъм — като последица на сблъсък между Рея и случаен астероид. Новооткрития спътник може да е останка от астероида или отломка от самата Рея. Ето защо Темида се оказва едно вълнуващо предизвикателство за…
— … тази чудесна шайка от идиоти, които са ви до болка познати — екипажът на КДК „Рингмастър“ — завърши на глас Чироко и се отдръпна от клавиатурата. Сключи ръце над главата си и кокалчетата на пръстите й изпукаха. — Дрън-дрън! — промърмори тя. — Ама че измишльонити!
Това бе онази част от служебните й задължения, която тя отлагаше до последно, но досадниците от НАСА повече не можеха да бъдат игнорирани. По всичко личеше, че Темида си беше едно неинтересно парче скала, но Отделът за връзка с обществеността умираше от желание да научи нещо необичайно, от което да раздуха сензация. Страшно си падаха по така наречената „личностна журналистика“ — в името на хуманните интереси и други такива врели-некипели. Чироко изстиска от себе си най-доброто, на което бе способна, обаче така и не успя да постигне нужната детайлност, но всъщност това едва ли имаше значение. Току-що скалъпеният текст щеше сто пъти да се преписва, редактира и обсъжда на конференции, докато не успееха да стъкмят нещо подходящо за широката публика, нещо, рисуващо с леги багри астронавтите с техния жив „човешки облик“.
Чироко симпатизираше на тези усилия. Малцина одобряваха космическата програма. Хората смятаха, че е по-полезно парите да се харчат за целите на Земята, Луната или колониите L5. Защо да се пилеят средства за научни експедиции, когато може да се извлече много по-тлъста печалба от друго, да се прави бизнес, като да речем, да се инвестира в развитието на орбитални производствени комплекси? Изследванията бяха ужасно скъпи, а на Сатурн имаше в изобилие само скали и вакуум.
Тъкмо се опитваше да измисли някакво свежо, ново оправдание за собственото си участие в първата от единадесет години насам изследователска експедиция, когато на екрана се появи нечие лице. Можеше да бъде Април, но можеше да бъде и Август.
— Капитане, съжалявам, че те безпокоя.
— Няма нищо, не бях заета.
— Тук горе имаше нещо, което трябва да видиш.
— Идвам веднага.
Да, като че ли беше Август. Чироко бе загубила доста време за да се научи да ги разпознава, защото си мислеше, че сестрите се сърдят, когато ги бъркат. Постепенно обаче разбра, че на Април и Август не им пука.
Тя знаеше, че сестрите не са обикновени близначки.
Пълните им имена бяха Април 15/02 Поло и Август 3/02 Поло. Това бе отбелязано върху епруветките, в които бяха създадени и вписано от техните „акушерки“, двама учени-шегобийци, в актовете им за раждане. Този факт не преставаше да шокира Чироко и беше прекрасен пример как не бива да се разрешава на недобросъвестни учени да се занимават с експерименти, които живеят, дишат и плачат.